Да, в България има три вида правосъдие. Първото засяга тези, които са откраднали два буркана туршия и са получили 1-2 години ефективна присъда. Второто правосъдие засяга тези, срещу които се изпълнява частна поръчка, някой задължително трябва да бъде осъден. В този случай и прокурорите ще поискат 15-20 години ефективна присъда, и съдиите ще отсъдят горе-долу толкова. Нали поръчителят си е платил за услугата, защо държавните чиновници да не си докарат по нещо към заплатата. Третият вид правосъдие пак е, когато прокурори и съдии изпълняват частна поръчка, но за да оправдаят някого. Точно това трето правосъдие се наблюдава в делото срещу Христо Ковачки. Самите прокурори са поискали само 5 години лишаване от свобода при положение, че държавата пряко е ощетена със 16-17 милиона лева. Съдиите, забележете, признават за виновен Ковачки. Но му дават условна присъда. Какво илиза – ако откраднеш нещо за 200-300 лева, ще попаднеш в затвора за 2-3 години. А ако откраднеш 16-17 милиона лева от държавата България, нейните, държавните служители ще ти простят с условна присъда. При това и съдиите са доволни, и прокурорите са доволни. Това е само един пример за третия вид правосъдие в България. Ясно е, че, за да има само един вид правосъдие, трябва да си внесем прокурори и съдии от чужбина. На нашите никой няма да им разреши да бъдат независими. И те хранят семейства, и те са хора. Същото е и в политиката. За да има българска политика, насочена към добруването на българския народ, трябва да си внесем политици от чужбина. Звучи парадоксално, но е истина. А докато продължаваме да търпим самозабравилите се наглеци, ще има три вида правосъдие. Едно за отчитане на дейност, второ – за да натопиш когото трябва, и трето – за да извадиш когото трябва. И защо изобщо се разказват вицове за катаджиите, че били корумпирани, че заплатите не са им нужни, защото си докарват допълнителни доходи? А къде са вицовете за българските магистрати или те имат имунитет срещу народния хумор? Можем да им се посмеем поне, не че им пука. Но смехът е здраве, поне здравето ще ни остане.

19 април 2011 г.