–

Всяко чудо за три дни. Любима българска фраза. И си е така. Проверено и потвърдено.
Кой купи “Булгартабак”? Питаха българските медии три дни и спряха да питат. А кой купи “Кремиковци”? И на този въпрос няма отговор. Тишина. А какво стана със шумотевицата около заменките? Нали се обещаваше, че който е хапнал десетки и стотици декари на брега на морето срещу чукари в Монтана ще му се потърси сметка. Пак тишина. Добре, спазена е българската традиция за справедливост на думи. Въпросът обаче е, нали като раздават държавни предприятия и имоти, всъщност раздават нещо, което е на всички нас. Принадлежащо на нашите родители, на нас и на нашите деца. Държавата, това нали сме ние българските граждани. Странна работа, някакви си народни избранници, които сме ги поставили да защитават интересите ни си раздават един на друг и на чуждестранни техни приятелчета това което ни принадлежи! И го правят необезпокоявано. Никой не им се кара, никой не им пречи, никой не ги наказва. Дали, ако вземат новата ти кола и я заменят за трошка ще мълчиш? Ами, ако ти вземат апартамента и го подарят, тоест продадат на техен си приятел, дали ще търпиш? Няма, ще скочиш, ще водиш битки, ще крещиш, няма да допуснеш да ти вземат твоето. Тогава излиза, че българските граждани не чувстват държавата България своя. Не им пука, нека я разграбват, нека влачат. Странна е тази българска тишина. Знам със сигурност, че ДАНС и другите специални служби си вършат работата. Събират информация и докладват на министър председателя и на президента. Няма как да не се знае кой е купил “Булгартабак” и “Кремиковци”, кои са заменкаджиите. Знае се кои са се облагодетелствали и кои са ощетили нас с милиарди. Знае се, но българската тишина явно ги е стиснала за гърлото и те мълчат като ятаци. И на фона на тази цинична гробовна притихналост също толкова цинично кънтят предизборните им препирни. С пяна на уста се плюят един друг, сражават се наужким. Геройски се замерват с компромати, само че скопени. Такива, които да произведат много шум, но в никакъв случай да не засегнат сериозно никой. Защото не дай си Боже един да пострада, той ще завлече и останалите, и няма да има значение кой от коя партия е. Виждали сте какво правят майсторите на риболова. Всеки си избира място на брега, колегите се подреждат без да си пречат, захранват и замятат. И най важното – пазят тишина. Хващат рибата, снимат се с нея и я връщат обратно във водата с идеята да я хванат пак. Политиците хващат избирателите, снимат се с тях и ги пускат обратно до следващите избори. Само дето не ги откачат от куката, тя си е вечно забита. Е, има и такива на които им махат куките. Те са с разкъсани устни от многобройните закачания. Но не им пречи, нищо не усещат. Нито болка, нито неудобство от раздърпания си вид. Напротив, с трепетно очакване налапват стръвта. Хранят се и чакат снимките с риболовците. А те, майсторите на предизборния риболов също се хранят. Тях ги храни тишината, българската тишина.