–

Много ни се стачкува, но ни е страх. Това са думи на служител в БДЖ. Мъчно ми е за железниците – съсипаха ги. Плаче друг. Познато, нали? Всеки има проблеми, всеки иска да изрази протеста си, да живее по-добре, но го е страх. И на всички ни е мъчно за България – съсипаха я. Култови мисли, нали? – и са свързани помежду си. Мъчно ни е за съсипията, за мизерния ни живот, недоволни сме, искаме да имаме друг, по-достоен живот, но ни е страх. Нашият страх е причината за нещастията ни. Докато страхът е водещ, ще продължава нищетата. Нашият страх позволява на управляващите, без значение от коя партия са, да продължават необезпокоявани да грабят, да тъпчат джобовете си, да не работят на полза роду. Нашият страх е това, което поддържа тоталната корупция. Страхът на хората е необходимото и достатъчно условие всичко да си продължи по старому и дори да стане по-лошо. Докато сме сковани от страх, няма да се промени нищо в положителна посока. Няма кой да контролира самозабравилите се чорбаджии. Докато нещата не се обърнат, тоест да започнат да се страхуват корумпираните, крадливи политици, прокурори, съдии, полицаи, следователи, държавни и общински служители. Докато техните работодатели -данъкоплатците, не разберат, че няма от какво да се боят, животът ни ще бъде отвратителен. Няма място за страх за обикновения човек. Да се страхуват изедниците, грабителите, управляващите продажници, без значение какъв им е цветът – червени, сини, сиви, жълти, зелени или сиросинкяви на бели точици. Бандитите, унищожаващи българският народ и държава, имат една партия. Тази на парите, на личния си интерес. Те са обединени, сдружени, помагат си, защитават се. Тях не ги е страх. А би трябвало много да се изплашат, като видят сплотените и непоколебими редици от български граждани. Граждани, а не роби, граждани, които са смели, яростни, гневни. С куража да не се оглеждаш дали си сам в протеста си. Със силата да се бориш за по-добрия си живот.
С дух на непримиримост към неправди и беззакония. Със смелост. Ах, тази смелост, колко малка е крачката, и колко е голяма тя между свободен гражданин и роб.