–

Това е организация обединяваща най-изтъкнатите лъжци в света. Членовете й са разпределени в три категории. Битовите лъжци, за тях лъжата е като чаша кафе на закуска. Тя е вместо “добър ден” при среща. На тях им е невъзможно да казват истината. Те не осъзнават, че лъжат. Не разбират защо не могат да произнесат дори най-простички истини. Ако са в компания и някой им звънне и ги попита сами ли са, ще кажат да. Ако грее слънце ще кажат, че вали. Лъжат за абсолютно всичко: какво са яли, пили, с кого са се срещали, говорили, какво са чули и видели, какво мислят и усещат, правят го с лекота, съвсем непринудено. Патологичното им състояние ги е обсебило напълно, в живота им няма нищо друго освен безкрайна спирала от лъжи. Общото между тях е, че го правят безпричинно, неосъзнато и непрекъснато. Втората категория членове на организацията са професионалните мошеници. Бандити от всякаква порода, които мамят по принуда. Работата им е такава. С измамите си печелят пари и си хранят семействата. Използват лъжите само служебно. С близките си са искрени и дори изпитват удоволствие от честните взаимоотношения помежду си. С най-голям респект в организацията се ползват членовете на третата група. Политици, магистрати и висши държавни ръководители. Доказани експерти, издигнали в култ всичко, което по един или друг начин може да се определи като лъжа. Тези виртуози съчетават в себе си уменията на първите две групи. Притежават природният талант на конвенционалните лъжци и професионализма на измамниците. Еднакво добре се справят в индивидуалните рейдове и в масовите мероприятия. За пример са тези, които са откраднали най-много и са облъчили най-голям брой хора. За да се измерват по-лесно постиженията им измамените са подредени в политически партии. Има обаче и такива капацитети, които лъжат цели народи. В организацията “Световен конгрес на лъжците”  членуват повече страни отколкото в ООН. В ръководството й съвсем естествено са избрани ударниците, лъжците на всички лъжци. Любопитен факт е, че през последните двадесетина години големите шефове винаги са от една малка страна в югоизточна Европа – България. Причината е в умело наложеното явление наречено от науката “очакване на щастливото бъдеще”. Излъгани са всички без изключения, от пеленачета до столетници. Уникалното е, че “очакването” е превърнато в начин на живот, при това никой не очаква нищо от себе си, на измамените не им идва на ум, че могат сами да направят нещо. Не, те очакват да бъдат спасени отвън, отвътре, откъдето и да е. Доверили са се напълно на управляващите ги, тоест на ръководителите на “Световен конгрес на лъжците”.