В България си имаме няколко велики личности достойни за уважение. Една от тях предизвиква искреното ми възхищение. Той е вълшебник, магьосник. Този мъж прави невъзможното възможно. Не, не, това не е Бойко Борисов, не е и някой от учениците на мистър Сенко. Има само един човек в българската история извършил чутовните подвизи, които ще влязат в дебелите книги. Кой може без да е работил нито един ден, и изведнъж хоп, да управлява цялата държава? Кой може да загуби пет пъти на избори, но да си остане ръководител на партията? Кой може да служи за параван на 50-60 милионера в ръководството на партията и да отврати редовите членове, които едвам свързват двата края? Кой може да си татуира “аз съм ляв” и да въведе плосък данък 10%, облагодетелстващ единствено приятелите му олигарси? Напрежението нараства, чувствам как прехвърляте в главите си всевъзможни герои от комикси, легенди и героични летописи. Да, това е нашият Сергей! Издадох ви малкото име на големият герой само за да ви предпазя от прегряване. Но чудесата продължават. Затегнете коланите. Подвизите му край нямат. Избират го за шеф на Партията на европейските социалисти! Ах, Сергей! Защо, за какви заслуги? Необяснимо за простосмъртните. Особено след изброените геройства. Дори и да приемем за вярно твърдението на завистниците му, че парите на българските данъкоплатци платени по аферата “Хохегер” всъщност са отишли за избирането му като баш социалиста на Европа. Някак не се връзва. Малко са тия пари. Наш Сергей или трябва да е подписал нещо по-така или да е обещал подобаващо. Но какво ли пък има той за даване? Историята моли на колене за повече информация, но Сергей мълчи. Той е корав. Как кораво  раздаде най-хубавите плажове и гори на приятелите си от всякакви партии и без партийки. Ами как елегантно се договори с обещавача на справедливост – Бойко, да не го закача за тия заменки. Майстор е Сергей! Не се спира пред нищо, никога не се отказва. Съвсем скоро чудотворецът е на път отново да ни удиви. Неговата партия – БСП има съвсем реални шансове да се представи добре въпреки титаничните му  усилия да я съсипе. Естествено заслугата ще бъде изцяло само негова. Най-малкото заради това, че Сергей не чува как българите крещят, че не искат нито една партия виновна за 23 годишният геноцид. Да не чува хората е една от дарбите му. Опитайте, ако не вярвате. Можете да застанете до него и от упор в продължение на часове да му крещите, че не го искате, че се е провалил, че трябва да си ходи, че е вреден за България и за партията си. Но ще получите само усмивка и то такава, че сериозно ще се замислите за роднинска връзка с Мона Лиза. Тайствен, загадъчен, неуловим или просто глух. Но с неговата си величествена глухота. С глухотата на човек нечуващ какво става там долу в простолюдието.  Само не си мислете, че колкото си по-некадърен и бездарен толкова повече се издигаш. Не правете тази грешка. Това го може само нашият титан, геният Сергей Стани-шеф.