–

Вчера на 27.01.2013 г. в нашето племе референдихме. Общо взето никой не разбра какво правихме. Предварително си знаехме, че не знаем какво правим, но това не попречи на вождовете ни  да изхарчат  20 млн. бизонски кожи за да направим това, дето не го знаем за какво го правим. Седейки около огъня редом с другите индианци си говорехме, че така или иначе вождовете на кланове ни лъжат. Преди референденето гледахме танца на вожда на левите томахавки Миши-Миши, той ни подканяше с ритуални жертвоприношения да гласуваме с едно перо щръкнало нагоре. Би-Би, който е вожд на сивите томахавки, а към момента и на  цялото ни племе  ни призоваваше да гласуваме с три пера, ама обърнати надолу. И другите вождове на кланове правеха най-различни магии. Едните си говореха с духовете на умрелите, другите пък с духовете на неродените. Страхуваха ни с предсказания за студени и гладни зими. Най-странното беше, че всички до един се тупаха в гърдите и се кълняха, че мислят само и единствено за благото на цялото племе. Те вече 23г. все за това мислят. В резултат на неистовата  загриженост на вождовете ни много от нас –  индианците останахме без вигвами. Забравихме вкуса на бизонското, а децата ни като се родят и още непроходили  започват да пълзят към чужди племена. От много мислене на нашите вождове явно не им остава време да забележат, че и пера вече почти не ни останаха. А малкото останали са едни такива проскубани, опърпани, че да те е срам да ги покажеш. Може би затова вчера 80% от индианците не участвахме в референденето. Вижда се, че мисленето не е най-силната страна на вождовете ни. Но пък явно такива полумалоумни са много удобни за шаманите ни. Шаманите  назначават послушни на тях вождове на кланове, а на нас индианците ни се представя сякаш това си е наш избор. Само след няколко луни пак ще забият барабаните, вождовете ще се боядисат ритуално, ще изровят томахавките и ще ни се предложат. Който най-силно се тупа в гърдите и най-много обещава него да си изберем. Ще ни задължат да се мразим помежду си в името на общото благо. Те и томахавките им са едни такива тъпи, сценични. Много внимават да не си наранят скалповете. Въпреки лютите закани досега няма нито един случай на пострадал вожд или шаман. В същото време, само някой индианец  да се опита да каже истината за вождовете и шаманите и на часа изскачат пазителите на реда с остри, специално наточени ножове и от индианеца нищо не остава. Скалпират го навсякъде – и под мишниците дори. Вечер се събираме около огъня и си говорим, че референденето по принцип е хубаво нещо. Само дето въпросите и темите, които ни вълнуват са други. Не са тези, които ни спускат. Стигнали сме до извода, че искаме да гласуваме срещу всичките вождове и шамани. Но все още не сме измислили как да стане това. Засега само знаем, че няма да използваме пера. Решихме да използваме това, което ни се показва всеки път на нас самите – тройна комбинация със среден преобладаващ пръст.