sveti-valentin

 

 

 

 

 

 

 

 

Извинете, че се забавих. Повръщах. Не защото съм препил или ял нещо развалено.

Винаги повръщам в деня на влюбените и на осми март. Идва ми в повече. Лицемерието, лъжите.

Фалшивите поздравления. Масовият симулиран оргазъм. Сърчицата, цветята, подаръците, блесналите усмивки, звезди от небето се смъкват.

Само в този ден. През останалите дни от годината всичко се държи под ключ. Заровено дълбоко под земята. Ако направиш мил жест, но да не е на 14.02. или 08.03., те гледат странно, ставаш подозрителен. Не си в ред. Чакай деня бе ахмак! Ето го великият регламентиран празник дойде. Давай сега, тичай, пазарувай, подарявай, извади от нафталина красивите думи. Това е моментът, после цяла година пак ще си почиваш. Днес да почерпят всички търговци и производители. Те наистина имат повод да празнуват.

Ох, пак ме напъват сърчицата. И до осми март да не сте посмяли едно цвете да подарите. Чакайте празника. Има си ред в тая работа.

 

Ивайло Зартов, 14 февруари 2012 г.