Радости
Няма как, трябва да споделя усмивките си. Ползотворната ми творческа командировка бе щастливо прекъсната за два дни. На 10 септември 2014 г. Бог реши да отвори торбата с чудесата – присъствах на премиерата на нашата книга „НОЖ”. Плод на фантастична любов и неистова омраза. Ножът бе изкован под „нежните” грижи на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) и огромната подкрепа на верни юнаци.
Прекрасен ден! С Катето се шмугнахме в Националната художествена галерия. Скулптурите на Огюст Роден оживяха пред очите ни. Поговорихме си с тях и замаяни от каменната красота се отправихме към книжарница „Гринуич” на бул.”Витоша”. На няколко метра от храма на Словото се започна. Бях попаднал в минирана от прегръдки зона. Стари приятели, още от времената преди творческата командировка, нови приятели, познати и непознати лица сияеха, грееха и ме галеха с очите си. Господи, колко хубаво беше! Размазващо щастливо. Благодаря. Благодаря на всеки поотделно и на всички заедно. За човешката топлина и нечовешката сила, която видях във вас. Страхотни сте, невероятни сте! Ако знаех че съществува подобно неземно усещане, много по-рано щях да помоля свинете от ДОПГ да ме изпратят в творческа командировка…
Дойдоха хора, с които сме общували само във Facebook, докато изчаквах да ме приемат в „Хотела” (домашен арест – 04.01.2011 г. – 02.04.2013 г.). За тези 2 години и 3 месеца проведохме не една и две виртуални битки срещу корумпирани бандити в тоги, надуваеми кукли – политици и алчни чорбаджийски задници. Мачкахме като хлебарки техните подлоги – тролове, хейтъри, журналя и обикновени дебили. Защитавахме онеправданите. Помагахме на добри, честни и смели хора. И сега, когато се видяхме на премиерата на книгата, се радвахме като истински фронтови другари. Неописуемо преживяване.
Лъчезарната Надежда Хаджиева, въпреки патериците и счупения крак ме дари с прегръдката си. Марин Мидилев от Димитровград, сем.Виденови от Ямбол, Поли от Поморие… Никак не беше случайно, че „Ножът” събра на едно място и по едно и също време доказаните правозащитници, неподдаващите се на заплахи и намазани филии, безкомпромисните Николай Колев – Босия, Янко Янков, Дончо Дудев, Йоанна Иванова, Мариана Христова, Добринка Корчева… Щастлив съм. Видях студенти, млади българи, въоръжени с книгата. Те вече знаят – Шайката от олигарси, местни феодали, корумпирани политици и магистрати – ДОПГ е безсилна. Високо вдигната глава сабя не я достига. Златевци, Божковци, Герговци, Станишевци, Борисовци, Догановци, Костовци, Велчевци, Цацаровци… са кислород за нашия огън. Ще изпепелим паразитите, виновни за 25-годишния геноцид в България. Колкото повече ни натискат, толкова по-силни ставаме. Гнидите са обречени.
Благодаря за прекрасните думи на адв.Светозар Господинов, Стефан Георгиев, Иво Асенов, Елена Захариева, Иван Пенчев, Диана Ахмакова, Ивелин Вичев… Благодаря на Владо и Елза, на извънземната Елена Димитрова, на Емо, Косьо…, и на още стотици приятели. Благодаря! За силата ви, за куража, за единството ви. Благодаря за грижите ви към Катето – съпруга и боец. Страхотни сте. Простете ми, че не мога тук да напиша имената на всички вас.
Приятели, благодаря ви, че всички заедно забихме „НОЖ” в туловището на вмирисания враг ДОПГ. Моята ползотворна творческа командировка продължава. Вие сте герои.
Ваш Ивайло Зартов,
P.S. Кате, на теб дори не мога да ти благодаря – още не са измислени буквите, с които да създам думите, с които да опиша твоята брутална нежност към мен.
25 септември 2014 г.
Хотелът – София
Pregrystam i dwama wi za kuraja! Poniakoga dumite ne stigat. Za towa e priqtelstwoto! To topli bez dumi!
Nadeto