–

Всичко е наред. В софийския хотел съм. Ходих до болницата да ме запишат, както за всеки новопостъпил, ако боледува от нещо да си каже. Утре ще отида отново, защото днес хирургът вече си беше тръгнал, да се разберем за пръста, за махането на конците и пр. Засега съм в VIII група, това е временно. Всички нови гости на хотела за около две седмици са в тази група. След това ще има разпределение по други групи.

Другите гости на хотела ме приеха много добре. Както си и знаех, престъпниците в България не са в затворите. Истинските бандити са на свобода, разхождат тогите си и усвояват рушветите. Като знам колко много прокурори и съдии са за затвор, направо се замислям дали да предложа докато съм тук да им построя нов корпус, само за прокурори и съдии. Ще го нарека – Корпусът на корумпетата.

Персонала на хотела също е ок. Те също са част от жертвите на 23-годишния геноцид. От заплата до заплата и със сигурност всички са в дългове пред банки и познати. Така, както са и повечето български граждани. Ежемесечните грижи с какво да нахраниш децата си.

Още на рецепцията имах симптоматична среща. Запознах се с Митко от Старозагорския хотел. Бяха го довели в София за някакво дело. От разговора между него и един друг гост стана ясно, че Митко е уреден с място, докато е жив. На времето няколко човека му навредили, а той вместо да им прости или да се наведе пред тях, взел нещата в свои ръце. И си заслужил четири доживотни присъди. Лоша работа. Защо ли не си е уредил взаимоотношенията по съдебен път? Нали нашата родна съдебна система все пак съществува. Понятия като законност и правосъдие се употребяват ежедневно и многократно, като памперси. На всичкото отгоре имаме и най-много прокурори на глава от населението в ЕС. Странно защо Митко се е доверил на правосъдието само в частта му да бъде наказан за извършеното от него, но не е потърсил помощ преди това. Аз обаче твърдо вярвам в българската съдебна система. Знам, че при нужда прокурори и съдии ще нарамят съвестта си, ще подпъхнат под тогите си закони и наръчници. И ще падне яко раздаване на справедливост и законност – при нужда! А те, боговете в тоги непрекъснато са по голяма нужда. Съответно имат остра необходимост от ароматизирани, нежни финикийски знаци. Деликатните им организми се нуждаят от обгрижване. Вярата ми в тези стожери е гранитна. За тях няма невъзможни задачи. Те вършат чудеса. Не е никакъв проблем да обвинят и осъдят управител на частна фирма за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на фирмата и без да има липси.

Виртуозните български прокурори и съдии ме подтикват към религиозност. Само като ги зърна и изпадам в транс. Оооо, прокурори, оооо съдии, оооо богове! Благодаря ви, че ви има! Радост за очите, балсам за душата! Благодаря ви, сладури за творческата командировка!

С много любов – ваш затворник Ивайло Зартов.

Ах, да! Да не забравя да благодаря и на блудника Фотев и мутрата Гудков, че ви осигуриха тоалетна хартия. Благодаря!

Ивайло Зартов, 02 април 2013 г.