Приятели
–
Както знаете от известно време съм в творческа командировка, осигурена ми от мутрата Г.Гудков, почетния блудник Т.Фотев, руския посланик и техните слуги кривосъдници: Дърмонски, Маджаров, Тонева, Георгиева и др. Но днес те не са ми тема.
Всяка година на 11 август имам рожден ден. Не е за вярване, но и тази – 2013 г. пак се родих. Празнувал съм по какви ли не начини, по всевъзможни. Къде ли не и как ли не… С любими хора, с фалшиви приятели. С истински. Имал съм чудесни, прекрасни, фантастични рождени дни. Но и най-страхотният не е продължавал повече от 2-3 дни. А сега празнувам повече от месец!
Катето ми донесе разпечатани всички ваши поздравления. И аз си ги чета всеки ден. Радвам се на всяко име. Щастлив съм от всяка ваша дума. Все си мислех, че моето и без това приповдигнато настроение няма за къде повече да се повдига. Но вие ме изстреляхте направо в космоса. Благодаря ви! Благодаря на всеки един от вас поотделно и на всички вас, като отбор. Какъв отбор ли? Сами преценете. Как се нарича група от около 500 човека, които са смели, прогледнали и борбени. Които не се навеждат пред властимащи. Които доказват с писменото си слово, с постъпките си, че не са роби, а свободни български граждани. Как да нарека хора, като вас, загърбили разделението по политически и всякакъв друг признак и обединили се около главното – справедливост и възмездие.
Момичета и момчета, жени и мъже, осъзнали, че тоталната корупция е в основата на тоталната мизерия – духовна и материална. Вие сте открили истината – от нас самите зависи по-добрият ни живот. Вие знаете – няма чуждо нещастие, няма чужда болка. Вие сте разбрали – трябва да се опълчим срещу несправедливостите. Заедно да дадем отпор на шайката от олигарси, кривосъдници и политически курви.
Боже, колко се радвам, че ви има и че ставате все повече и повече. Всеки ден прочитам всяко ваше име, всеки ваш коментар. И се радвам. И съм щастлив. Как да ви нарека? Безстрашни? Ами то е ясно, че не сте мишоци. Не сте подвили опашчици, не сте избягали, не сте се скрили. Вие сте най-малкото лъвове и лъвици. Но ми се иска по най-точния начин да се обърна към вас…
Аха, сетих се. ПРИЯТЕЛИ – Благодаря ви! И наздраве, разбира се.
Ивайло Зартов, 11 септември 2013 г.
Скъпи Ивайло, прости, че съм пропуснала навярно датата. Цяло лято съм на юг от Бургас и покритието е почти никакво. Стремя се да не пропускам нищо от и за теб и когато успявам, отговорям и коментирам. Радвам се, че имаш толкова много хора, които не са безразлични към съдбата ти и по принцип. Благодаря ти, приятелю! Не се чувствам нищо друго, освен това. Възпитана съм да живея без страх и това никак не ми е помагало, но пък живея свободно. Това харесвам и у теб! Духът ти не може да бъде затворен! Как издържаш физически, не знам! През октомври ще се върна у дома и се надявам, че ще мога лично да те поздравя и за ЧРД и за невероятното събитие – сватбата ви с Катето. Прегръщам те! Надето