Раздел Сатирични есета

Асоциация

Колко вида кенефи познаваме?

1. Селска радост на двора. Всъщност това е една дупка в земята. Като луксозният вариант е около дупката да има някакви паянтови стени, а отгоре – покрив. Радостта е широко разпространена по българските села. Ако не сте любител на ултра екстремни преживявания, задължително ползвайте противогаз при посещението.

2. Градска радост. Същата дупка, само че в някое старо държавно учреждение, гара, затвор и др. И при двете дупки напрежението е голямо. Натоварват се краката от дълбоко клекналата поза. На галено тези кенефи ги наричат „клекала”. От напрежението човешкият гений създава нещо, като стол с дупка:

3. Тоалетна чиния. Седиш си удобно и си вършиш работата. Кой знае защо се нарича чиния, а не табуретка, кресло или фотьойл. Чиниите нали се използват при хранене? При поглъщането на храната, а не при изхождането й… Странно

4. Писоар. Кенеф за мъже, служи само за пикаене – за малката нужда.

Общо взето това са познатите ни отходни места. Разнообразие може да се появи във вида материал, от който е изработена седалката на чинията. Пластмаса, керамика, дърво, злато… Кенеф, нужник, тоалетна, WC. Думичките изглеждат различни, но ни навеждат на едни и същи мисли. Изхождане, изхвърляне на мръсни отпадъчни материали. Освобождаване, облекчаване, изсиране, изпикаване… Като подхванах тази кенефна тема, кой знае защо се сещам за корумпирани прокурори и съдии. Не мога да разбера каква е връзката. Но нещо все ме блъска към сградата, която е прието да наричаме Съдебна палата. Ето, веднага ми щукна, че Кенефна палата също звучи гордо! Като влезеш в първата и гледаш – прокурор, съдия, прокурор, съдия… Влизаш във втората – кенеф, нужник, дупка до дупка. Не мога да разбера защо изскочи такава асоциация? На пръв поглед магистратите нямат нищо общо с кенефите. А сега де? Кое е общото между тях?

Реших да отида на място и да проверя. Още на входа на Съдебната палата ме сюрпризираха. Накараха ме да се облека като космонавт. Специален костюм с шлем и вграден противогаз. Допълнително ме оборудваха с бутилка кислород и всевъзможни животоспасяващи джаджи. Наложи се да премина и кратък курс по оцеляване. Шашнах се. Не знаех, че е толкова сложно. В Кенефната палата ти трябва само тоалетна хартия и течаща вода. А тук сякаш ме готвеха за полет до Марс. Попитах какво става, терористична заплаха ли има, какво ли? Отговориха ми, че всичко е нормално. Просто от разлагащия се труп на Темида Българска се разпространявали опасни за живота зарази. Освен това имало допълнителен проблем. Двадесет и четири години прокурори и съдии се изхождали, както и където им дойде… Като ги напънело и хоп – смъквали гащите без изобщо да се съобразяват с нищо. И така, полека-лека с годините Съдебната палата се превърнала в нещо като склад с бактериологическо и химическо оръжие. Леле. Къде попаднах. Тъкмо си помислих, че вече съм готов за изпитанието да вляза в храма на починалата Темида и получих още едно предупреждение. Да съм прескачал внимателно въргалящите се кости на жертвите на магистратски „грешки”.

Това беше последната капка. Отказах се. Изтърпях разопаковането на защитния костюм, благодарих за грижите и си тръгнах. Така и не разбрах откъде се пръкна асоциацията Кенефна палата – Съдебна палата. Ама карай. То пък не може всичко да знам.

10 януари 2014 г.

Как преживяхме 2013 г. в резервата?

И тази година се изниза. Седим си около мястото, където преди палехме огън (нямаме дърва) и си припомняме какви важни неща се случиха в племето ни през 2013 г.

Имахме голяма всенародна веселба, казваме й избори. Вождовете на клановете изровиха гумените томахавки, раздадоха боички на нас, индианците и всички заедно се завъртяхме в танца на глупостта. Това си е наша традиция. Докато пеем все едни и същи песни, шаманите и вождовете стават все по-богати, а индианците – все по-бедни.

Малко преди веселбата избори, вождът на сивия клан и потомък на Винету Би-Би, обещавачът на справедливост, сдаде властта на който трябваше. Миши-Миши и червеният клан напълниха бузки от удоволствие, че отново им дойде реда. Миши-Миши обаче го досрамя да се нанесе в големия вигвам и пусна там развалячът на седенки Орешко – майсторът на ритуалното пребоядисване.

От всичките тези неща, за нас индианците, разбира се нищо хубаво не излезе. Без значение е кой клан ни управлява, резултатът винаги е един и същ – вождовете и шаманите ни съдират кожите. Те първо избиха всички бизони и продадоха техните кожи. Напазаруваха си табуни от расови мустанги. Построиха си вигвами – палати, оградиха най-тучните парчета от прерията за себе си и сега, след като опоскаха всичко останало, се сетиха за нас.

Племето ни е известно с пословичната си обич към вождове и шамани. Точно затова, някои индианци започнаха сами да се одират и ритуално да се поднасят в краката им. Но не всички са толкова любовно настроени. Има едни палави непослушковци, които се отвързаха от кола на мъченията и навириха пера. Отидоха на прежълтелите треви и започнаха да искат смяна на системата. Ужас! Страшни заклинания: Нито един от вождовете, участвали в избиването на бизоните досега да не се допуска да управлява племето ни. И не само това, ами и да бъдат наказани. Да им се отнеме всичко, що са награбили. Смелите индианци поискаха скалповете не само на вождовете на различните кланове, но и на шаманите и на оцапаните в кафяво отговорници по спазването на законите в племето ни. Тези последните, раздавачите на справедливост са известни с две неща. Задните им части винаги са омазани с много миризливи боички. Това е, за да можем да си ги разпознаваме по-лесно. Ако случайно са се позамили на дъжда, ги разкриваме по страстното им обгрижване на шамани и вождове. Покъртителна е нежността, с която облизват перата им.

През изминалата година станахме известни сред другите племена и с това, че някои от нашите индианци се самозапалиха, други си рязахме пръсти. Крайни форми на индиански протест. Вождове, шамани и оцапани се направиха, че не ги засяга. Нормално. Няма как да се самоскалпират. Вместо това пуснаха много дим и включиха в танца на глупостта нови обещавачи на справедливост – Големия Дудук и Ненаситния Гларус.

Имаме и още едно епохално събитие през годината. Вождовете на червения клан и на турско-синия, най-после се престрашиха публично да афишират връзката си. Целунаха се пред очите на насила довлечените индианци да наблюдават сливането. Така здраво се мляскаха, че си преплетоха езиците. Само да не си помислите, че на тях им е неудобно? Напротив, продължават така сплетени да си ходят.

Общо взето така преживяхме 2013 г. Много от нашите индианци се пренесоха във вечните ловни полета от глад, студ и отчаяние. Останалите отправяме очи към Маниту с пожелания навирените свободни пера да станат повече през новата година.

13 декември 2013 г.

 

Кои са тъпите?

Тъпа овца. Тъпа крава. Чували сте тези изрази, нали? Обидни са, не ще и дума. Само че, има нещо много странно в тях. Я ми кажете, къде сте видели остра крава или овца?

Вместо много-много да му мисля, реших да почерпя информация направо от извора. Отидох в едно село, намерих ги аз тия животинки и ги загледах. Пасат си кротко, не ми обръщат внимание. Само от време на време ме поглеждаха и то когато им се пречках в прекомерното си желание да ги разгледам по-отблизо. А очите им – добри и умни. Без майтап, наистина бяха умни. Казах си, нещо не е наред. Откъде са се взели обидните определения? Сетих се, че Цецо – шестте апартамента подслушва всичко, що става и му пуснах едно искане да ми даде СРС на подслушани крави и овце. Надявах се, че в тях ще открия причината. Той обаче се запъна. Това било засекретена информация. Държавна тайна. Бре, ами сега? Предложих му бартер – той ми дава записаните разговори на кравите и овцете, аз пък си трая за имената на 4-те фирми – спонсори, от които е получил хонорари за „консултантски” услуги. Това са същите фирми, за които си затрая и Краси Стефанов, екс  главния бирник. Тайна били. Заради тайната, Краси го направиха  дупетат, аз пък искам сересетата на добитъка.

Разгеле, кандиса Цецо, даде ми ги. Ето част от тях:

– Мууу, здрасти овцо!

– Беее, здравей краво! Как си? Какво ново?

– Добре съм си, паса. А ти?

– И аз съм си екстра. Живота си живея, грижат се за нас хората, не се оплаквам.

– Така е, за нас се стараят, ама за себе си – хич. Много са тъпи това човеците, не мога да им се начудя… Хранят ни, чистят ни, медицинското обслужване е на ниво, имунизират ни. Бдят над нас – нещо лошо да не ни се случи. А за самите себе си пет пари не дават. Напълно са се занемарили. Изоставили са се. Чисти самоубийци. Все си избират възможно най-алчните и нагли управници.

– Да бе, вярно! Страшни тапири са тия хора. Двадесет и четири години ги грабят все с едни и същи схеми и нищо, ама изобщо не им помръднаха нито мозъците, нито сърцата. Децата им направиха наркомани и проститутки. Бащите им и майките им умират от глад, студ и болести в мизерия. Самите те потънали са в нищета, духовна, материална и каквато още се сетиш… Нашите лайна почистват най-редовно, а себе си затрупали са с изпражнения. И най-смрадливите и най-отровни избутали са най-отгоре да ги управляват. И търпят, търпят.

– Търпят ли, или вече им харесва, когато с тях се гаврят, не знам, но е факт, че не са в ред. Хора, какво да ги правиш. Ха-ха-ха. Мууу, беее…  – Засмяли се кравата и овцата. Радостно мучене, блеене, кикот, смях.

– А бе, мани ги тия. Я виж ей там, по-нагоре каква тревица е излязла. Хайде, да отидем да я опасем. А по пътя ще ти кажа още нещо да се посмеем. Ти знаеш ли какви лафове имат хората? „Тъпа овца! Тъпа крава!”. Ха-ха-ха.

26.09.2013 г.

Един ден на Сергей Борисов

Сергей Борисов се събудил рязко посред нощ. Това, че плувал в пот, че го обливали ту студени, ту топли вълни, не го притеснило хич. Той знаел. Не е бременен, не е от менопаузата, нито от възрастта. Просто се спукали едновременно и водното легло и грейката. Невероятно съвпадение! Сергей Борисов се замислил – Не ще да е напразно туй… Явно нещо ми се казва. Какво ли ще да е това съдбовно нящо? Мислил, напъвал се, мислил. По едно време решил да стане от спуканата гума и да отиде в зоната на знанието. Положил той меките си части на златната дъска и започнал да медитира. И разбира се, прозрението дошло от само себе си. Не, не е това, което си помислихте. Седящият Сергей Борисов осъзнал, че трябва да си направи точен и прецизен план за следващия ден. Къде, какво, що…

– И така – казал си той – От 7:30 до 9:00 часа разходка по сутрешните блокове на телевизиите. Тук ще излъжа, там ще замажа. А какво ще кажа? Ъъъ…– все тая! Няма никакво значение какво ще говоря. От 10:00 часа, както винаги съм на басейн. Това е добре – масажи, пощипвания, пошляпвания…кеф! Към 12 часа криво-ляво ще се довлека до парламента. И там да ме видят за малко. Около 13:00 ч. ще седна някъде в района на Народното събрание да обядвам. Докато хапвам, ще преслушам Цецо Орешарков как вървят грабежите.После ще се поразходя до Позитано, да ми се отчетат аборигените. Привечер трябва да отскоча до Банкя – в кафето на Ипон ще събера рекета. Вечеря. С кой ли да вечерям? С дупедавците? Не, много са досадни, само мрънкат. С някои от посланиците от Европейския парламент или пък с нашите си – Валката, Васко, Тошко… Еее, до тук беше лесно, ама сега се озорих. Сложен въпрос. Ох, от толкова много мислене ме заболя главата. Стига съм се напъвал.

Сергей Борисов се изправи, пусна водата и замечтано се загледа в огледалото. – Даа, ще трябва да поръчам по-голямо, това нещо ми е умаляло. Позанемарил съм се, ама то от тия държавни задачи няма отърване. И Родината все иска грижи. И народът – все недоволен. Ама така е, все някой трябва да се жертва. Даа… – въздъхна Сергей Борисов и си вдигна гащите.

4 септември 2013 г.

 

Конституционно Гъди-гъди

Има едни малки, тънички книжки с подбрани вицове в тях. „Анекдоти от древността до днес”, „Анекдоти за велики личности”, „Габровски анекдоти” и др. Най-любимата ми, обаче е „Конституция на Република България”. Смехът е гарантиран. Написана е с изключително чувство за хумор. От всяка страница, от всеки ред изскачат скъпоценни камъни и режат с уникалните си хрумки.

„Чл.7 – Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”. Ха-ха-ха… Е, как да не се смее човек? Значи органите и длъжностните лица причиняват вреди, нанасят щети, но не отговарят те лично. Вредителите не носят персонална отговорност, а го отнася заради тях някаква си държава.

Още по-дълбок и неудържим става смехът, като се замисля какво ли пък ще е това нещо – „държава”, дето поема вината…? Ха-ха-ха… Велико! Гениално! Разкошно! Страхотно са го измислили! Държавата, т.е. българските граждани – данъкоплатците, които създават, произвеждат и генерират паричките за заплати и бонуси на органите и длъжностните лица, са отговорни по Конституция за глупостта и некадърността на чиновниците. За техните алчни и корумпирани задници. По-простичко казано – жертвите плащат сами на себе си и отговарят сами пред себе си за вреди, нанесени им от извънземни. Оказва се, че ни управляват недосегаеми по Конституция същества! Президент, Министър – председател, министри, шефове на държавни агенции, комисии, управления, магистрати…, всички те могат да извършват незаконни актове и действия безнаказано. Върховният закон в Република България прехвърля тяхната отговорност върху нас, върху данъкоплатците. Браво!

Още смешки искате ли?

„Чл.6 (1) – Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Да, ама някои са по-равни. Тия, дето са се родили като орган или длъжностно лице не отговарят за нищо – демек са нещо по-така от равните. А сега де? По-нататък, в същия член веселбата продължава:

„Чл.6 (2) – Всички граждани са равни пред закона”. Уха! Само че, пред кой закон? Единият член ни зомбира в положение равнис по рождение и пред закона, а следващият член моментално ни разпуска с инфото, че органите и длъжностните лица са над нещата. Майката си трака! Както се казва в Анадола – евала на авторите на супер смешната книжка. Гениални са или пък дилърът им е бил много добър.

„Чл.5 (1) – Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”. Туй-то! Тук, явно са шмръкнали върховната линия. Ама, моля ви са…какви други закони? То в самата Върховна Конституция, нейните собствени върховни членове ще се изтрепят помежду си. Къде ще останат сили за противоречия с други там някакви си закони?

Имате ли място за една последна порция смях?

„Чл.4 (1) – Република България е правова държава. Тя се управлява, според Конституцията и законите на страната”. Туш! Гасете лампите!

Разбрахте ли според какво се управлява държавата? Според най-смешната книжка. Мале, малеее …

29 август 2013 г.

Съединявайте се

Денят на съединението – 6-ти септември. Всички българи ликуваме. Успели сме да съединим две късчета от родината си. Всъщност, бравото не е за нас, а за предците ни. Днес ние почитаме тяхното себеотрицание. В съвременна България всеки празнува по свой начин деня на Съединението. Ето как го прави Шайката.

Всяка година, по случай празника се подреждат едни много дълги маси. По средата, направо върху масите се нареждат големи казани с вкусни манджи. Не се слагат никакви чинии, прибори, салфетки и пр. Старите, изпечени разбойници поканват младите кандидати за членове на ДОПГ /Държавна Организирана Престъпна Група/ да седнат на трапезата. Един от върховните бандити дръпва празнично-приветствено слово:

 – Честит празник на всички! Съединението прави силата! Така е – вижте ни нас. Силни сме, защото сме обединили усилията си. Хубавичко ни разгледайте. Олигарси, местни феодали, политици, магистрати… грабим България вече 24 години. Няма нужда да казвам „управляваме”, тук сме си само наши хора. Грабим си я, и при това много успешно. Вие, младоците искате да се присъедините към нас. Преминахте всички изпити с отличие. Обучихме ви на 1001 начина за смучене на данъците на балъците. А сега, похапнете! Нахранете се. Днес е вашият ден.

Старите разбойници сложили пред всеки младок по един огромен дървен черпак-лъжица. Кандидат-тарикатите се спогледали смутено. Дръжките били прекалено дълги, а лапалките – колкото футболна топка. Но нямало какво да се прави. Манджата в казаните ухаела вкусно, те били лакоми и гладни, а и наставниците им ги наблюдавали отстрани. Започнали да се хранят. Всеки бъркал с огромния черпак-лъжица, гребял. След това се опитвал по някакъв начин да поднесе храната към устата си. Но не било никак лесно. Омазали се целите. Всичко се стичало по лицата им, по дрехите, по масите. Останали си гладни. Гледали се сконфузено и неразбиращо.

– Ха-ха-ха! – гръмко се затресли дъртите разбойници – Спокойно момчета! Това ви беше последният тест. Всички се провалят на него, но няма страшно. Сега ще ви покажем…

Двама мастити държавници се настанили един срещу друг. Хванали с две ръце огромните черпаци и внимателно, ама много внимателно започнали да се хранят един – друг. Акуратно поднасяли към устните на ортака си края на черпака. Грижели се един за друг по системата „ти – на мене, аз – на тебе”. Така без да пролеят нито капка, без да се изцапат, излапали всичко. Оригнали се и казали:

– Разбрахте ли последния урок? Ако не сте, си спомнете как Бойко се грижеше за Станишевата Моника – сума ти пари отнесе от министерствата. То не бяха поръчки, проекти, черпаци… А преди това помните ли как Президента Първанов и МВР министъра Румен Петков скочиха да защитят Борисов, когато го издокараха в американското списание? Всеки се грижи за този отсреща и обратното. Грабете, колкото си щете и можете. Важното е да пазите това, което ние сме откраднали, за да може и тези след вас да си научат урока. И те вас да пазят! Та, това е. Честит ви празник на Съединението! Хайде сега да се преместим в съседната зала. Там отдавна ни чакат курвите. Да се съединим, приятели! Хайде!

Ивайло Зартов, 06 септември 2013 г.

Вълшебна рецепта от съвременната българска кухня

Обичате ли да готвите? А да похапвате вкусно? Ето ви една вълшебна рецепта от съвременната българска кухня. Необходими продукти:

Взимате по 1 килограм от БСП и ГЕРБ, 2 чаени чаши ДПС, 1 чаена чаша АТАКА, по една супена лъжица НФСБ, СДС, ДСБ, 1 чаена лъжичка НДСВ. Смесвате всичко много добре. Ще се получи нещо хлъзгаво, мазно и не много приятно на вид. Но не се притеснявайте, още сте само в началото на рецептата. От изключително значение за крайния резултат са подправките. Слагате от тях колкото се може повече. Без да ги жалите. Не си играйте на връзки, лъжици и чаши. Осигурете максимално количество наглост, алчност, човеконенавистност и лицемерие. Не ги режете нито на ситно, нито на едро. Добавете си ги така, както са си – уханни и пращящи от витамини и минерали. Разбъркайте. Не се изненадвайте, че в тази рецепта липсват сол, лук, чесън, черен и червен пипер и други обичайни съставки. За да получите уникалния вкус, радост за всяко небце, следвайте точно указанията. Резултатът ви е гарантиран. Насладата е неизбежна. След като сте разбъркали всичко до степен, че да не може да се различи кое какво е, слагате във фурната на 240˚С  и печете 4 години. При поднасянето задължително гарнирате и обилно поливате с много усмивки, красиви думи и обещания. Няма значение какви са и що са, важното е да са много. Да се чувства изобилието.

Това е. Ще попитате кое му е вълшебното на рецептата?Най-обикновен бъркоч. Ха-ха-ха… Ето, точно в това е уловката. На пръв поглед помия, ама ефектът у всеки, който е вкусил от манджата е различен. На тия, дето им викаме олигарси и местни феодали, това е любимият им специалитет. Поръчват си го за закуска, обяд и вечеря. Страшно им се услажда. Ммм, вкуснотия…, лапат без да спират. Сред обожателите на вълшебния микс са и едни много интересни същества. Пременени са в алени и черни тоги, с огромни ръкави, които са със специална кройка. Всичко, което не могат да погълнат на момента, си го крият за после. Тези си ги наричаме кривосъдници. Всъщност са големи лакомници и чревоугодници. И те нямат насищане. Гълтат от манджата и само я хвалят. Колко била вкусна, как хубаво им лягала на стомахчетата и дори не им образувала газове. Щастливи хора, паднали са си на оная работа.

Вълшебното на бъркоча е и в това, че като си го наготвите веднъж, си го консумирате дълго, поне 24 години. От време на време само го претопляте. Няма абсолютно никакво значение и ако размените някой от продуктите или не спазите пропорциите. Все същият фантастичен резултат ви очаква. 

Има обаче и един мъничък недостатък. Не бива да давате да опитват от рецептата на тъй наречените обикновени български граждани. Направо е противопоказно. Последствията са трагични. Самоубийства, бягство от родната трапеза, трайни увреждания на джоба. Колкото повече ги хранят с манджата, толкова по-силно усещат глад, студ и липса на перспектива някога да се заситят. Буламачът е толкова отровен за обикновени хора, че в Близкия Изток го използват с по-голям успех от газ Зарин.

Та така, това не е „Старинна рецепта за щастие по български”. Това е рецепта от съвременната българска кухня. Сладко ли ви е? Вкусно ли ви е?

26 август 2013 г.

Не Се Ре Се

Това, че Сересетата имат свойството да изтичат си го знаем. Тия дни обаче, едно голямо Несересе се запече и задръсти голямата кафява магистрала. За повече яснота е необходимо да си поиграете с ударенията при изговарянето на думата „Несересе” и като ви прозвучи сякаш е на унгарски, сте попаднали в точката.

И така, месец август 2013 г. Плаж, море и жегава седянка в имението на генерал – губернатора на България Вальо Златев в Обзор. Заради хипер-мега-ултра секретност, всички присъстващи на събитието са по бански, някои дори без. Плътно един до друг са положили морни тела каймачетата на обществото. Олигарси, местни феодали, политици и магистрати радостно се потят и сърбат питиета с много лед.

– Ха,ха,ха. Пак същите циркаджии виждам. А, здравейте де! – обърна се Сергей на левия си хълбок, демонстрирайки страхотни червени прашки. Бурен смях, одобрително мляскане с устни и радостно попръцване посрещнаха традиционния поздрав.

– Мани смешките. Айде да го даваме по-накратко, че ме чакат четири супи в ресторанта – избоботи Бойко. Опъна ластика на парашутните си боксерки и се погали по корема – Я, глей как ми къркори шкембака. Цецо, аре викай ги ония тримата там, после ще си доиграят.

През това време Волен, Меди и Валери седнали по турски на брега точно където се разплискват вълните. Пълнят един фес с пясък и го обръщат. Строят си разни неща, като от време на време си пълнят гащите един на друг. Меди е с традиционен бански костюм в турско синьо, обшит с бляскави пайети. А Волен и Валери – с черни прашки, обсипани със стилни яркочервени пречупени кръстчета и непрекъснато се дърпат по между си. Все си ги мерят. На кой са му по-пречупени и по-големи.

– Аре бе, кумците вас чакаме! – ревнаха вкупом от фланга на чорбаджиите. Васко, Цеко, Миньо, Георги, Гришата … всички са се издокарали в шорти от истински 500 еврови банкноти. Това било последния писък на модата.

– И така, не моля за внимание – всички се смълчаха. Беше се изправил домакина на седенката. Ако питате с какви бански е – с никакви. Човекът е над нещата. Не му дреме от никой и от нищо. – На нашата кратка, но напоителна среща стигнахме до няколко решения. Ето, Лютви като с най-правилен български ще ви ги прочете:

Първо: Продължаваме да се плюем едни други по медиите. Съд, прокуратура, полиция ще подсилят усещането, че нещо уж се променя в държавата. Ще понатиснат привидно някои от нас. Нека балъците да си чакат бленуваните им справедливост и възмездие.

Второ: Работим, както и досега. Всичко е под контрол. Контрабандните канали си функционират на шест. Всеки лев от бюджета, всяко европейско евро ще влязат в нашите джобове. Държим всичко в ръцете си. Не 24 години, а още 240 години ще управляваме и голтаците пак ще ни търпят. Без значение е коя партия ще сложим на власт, всички са наши. Можем да им пробутваме колкото си искат нови лица и формации. Единствената хипотетична опасност за нас е идиотите да се усетят, че ние всички сме от един отбор. Затова ще засилим непрекъснатото повтаряне, че България е разделена, че хората се мразят помежду си. Леви, десни, средни, предни, задни … Ще ги насъскваме да се мразят и делят. Нека им е, нали са кретени? Хак им е!

06 август 2013 г.

За кенефа на бай Иван от село Умньово

Бай Иван от с.Умньово построил в двора си гараж. Вдигнал нова ограда на мястото на старата, и външната тоалетна оправил. Седнал под навеса да се почерпят с бригадата за хубавата работа, дето я свършили. Ударили по няколко ракии, мезнали и някой от компанията отворил приказка за протестите:
– То хубаво са излезли хората против крадливите политици. Мамицата им мръсна. И аз съм да ги махаме всичките, ама откъде да ги вземем тия, дето няма да крадат и лъжат?
– А, де? Хахахах – засмял се бай Иван – А, бе ееей! Ние с вас сега за какво се черпим?
– Е, как за какво? За гаража, оградата, кенефа.
– Тъй де. Правилно. Ама я си спомнете как стана всичко? Първо реших какво искам. Как да изглежда. Защо ми е. Сметнах колко ще струва. Намерих кой да го направи. Работници, майстори, че даже и архитект. За един пиклив гараж колко главоболия имах, ама накрая стана така, както го искам.
– Добре де, това го знаем…накъде биеш? Какво искаш да кажеш?
– Какво, какво. Всичко се получи при мен, защото освен че знаех какво искам, подбрах и качествени материали. Намерих добри изпълнители. Парите ги бях сметнал точно.
– Знаем, знаем, какво си го заповтарял? – прекъснал го един нетърпеливец – ти кажи за протестите, как да се променят нещата към по-добро?
– Трай бе, нали затова разправям. Тия неща, дето ви ги изброих са задължителни, без тях не може. Ама я си спомнете аз къде бях през цялото време? Да не би да ви оставих без да ви контролирам? А? Аааа…? Сетихте ли се? Непрекъснато проверявах как върви, по план ли е всичко. Ако трябва нещо да се свърши допълнително, да се измени, винаги бях на линия. Не ви висях над главите, но през определени периоди проверявах как вървят нещата. Има ли, няма ли нужда от нещо. Разбрахте ли? То за един кенеф трябва контрол, пък те цяла държава оставили на самотек. Който и да си изберем, каквито и да сложим да ни управляват, не им ли даваме задачи ние и не ги ли контролираме как работят, пиши го бегало. Нищо няма да излезе. Я си спомнете, 24 години все едно и също. Избират се там някакви хубавци за депутати, после те си правят правителство, назначават си министри и започват да работят. Ама какво вършат никой не знае. Народът задачи не им е дал. Никой не им е казал какво конкретно искаме, как го искаме, колко сме готови да платим …. и всичко останало, да не ви го повтарям пак. Убавците сами си избират какво да правят. На нас ни хвърлят в очите общи приказки, ала-бала обещания. И толкоз. А пък за контрол изобщо да не говорим. Никой нито се сеща, нито пък знае какво точно да прави. Ето сега пак имахме избори. Бутнахме мутрата, дето ни лъга, че щяло да има справедливост и назначихме предишните крадци на власт. Старите майстори, изпедепцаните тарикати. Сега народът се усети и тях да бута… Хубаво, ама какво от туй?
То за един гараж акъл трябва, за да го вдигнеш. Как да вдигнеш цяла държава без акъл? Кенеф ли ще е, гараж ли ще е, ограда ли, държава ли, план трябва, точни сметки и контрол.
Аре наздраве за кенефа!

11 юли 2013 г.

 

Звездите на ДОПГ срещу България

Футболен мач. Отборът на звездите на ДОПГ (Държавна Организирана Престъпна Група) срещу сборен отбор на България. Стадионът е с размери  111 000 кв.км. Не се играе по приетите в цял свят правила на ФИФА, ФАФА, ПУФА и ПИФА. Тук важат само наши, родни, български правила. Мачът се играе 24 години. Ето ги и съставите на двете единайсеторки през 2013 г:

На вратата на звездите е майсторът на поемането на всевъзможни топки – Станишев. Плеймейкър – комбинативният Доган. Централен нападател – поврътливият до безумие Борисов. На дясното крило е Цеко Минев, известен с разните си спускания и великолепен слалом. Лявото крило е поверено на острия Сидеров, който буквално подлудява защитниците на противника с набезите си. В центъра на отбраната е стабилният Божков – Черепа. До него са хладнокръвният Местан и хитрият Георги Гергов. Тримата помагат на голохващача да опази вратата си суха. Без точно фиксирана позиция, натоварен с офанзивни и дефанзивни функции, с № 6 апартамента на фланелката е Цветан Цветанов. Около него са виртуозите в тупането на топката Цацаров и Велчев.

Треньорът на звездите на ДОПГ – Вальо Златев  разполага и с многомилиардна резервна скамейка. Яне Янев, Валери Симеонов, Иван Костов, Гигов, Батков, Банев, Ганчев, Фотев, Дърмонски, Прокопиев… До тях, готови да влязат по всяко време в игра са ВСС, ВКП, ВКС, МВР и ДАНС.

Сборният отбор на България е съставен от пенсионери, инвалиди, безработни, деца и младежи. Има и няколко играча, които все още имат работа. Екипите им са захабени, номерата им почти не се виждат, но напоследък са с висок боен дух и се забелязва оживление в редиците им. Треньори нямат.

Собственик на отбора на звездите на ДОПГ е руско-американо-френско-немско-английски консорциум. Треньорът и играчите също притежават акции.

Съдийската тройка…чакайте, нещо става! Тъкмо щях да ви съобщя имената на тримата съдии и на терена нахлуха маскирани, въоръжени до зъби мъже. На гърбовете им се виждат надписи    ГД „Фасул”. Качулатите проснаха на земята реферите, щракнаха им белезници. От резервната скамейка на ДОПГ изскочи Роман Василев и с пистолет в ръка се приближи до тръшнатите:

– Ти си абсолютен престъпник – крещеше човечето с пистолета. След това униформените фасуладжии ги отмъкнаха до тъч линията и ги разстреляха. Ами сега? Спокойно, всичко е според правилата на играта. Ето, обявяват името на новия Главен рефер – Пеевски. Страничните съдии са облечени в черни, къси панталонки и тениски. Както си му е редът, в ръцете си държат къси автомати.

Отборите се подреждат. Следва изпълнение на химните. Звездите на ДОПГ с ръце в джобовете пеят: „Мъни, мъни, мъни” – супер хит на АББА, като добавят обилно орнаментика, чалга фалцети и гюбеци. Сборният отбор на България пее „Мила Родино”. Без музика, само туптящи сърца и рукнали сълзи. Тишина, най-после всичко е готово за първата свирка. Толкова е тихо, че чак се чува къркоренето на стомасите на 7-милионната публика. Притаяваме дъх. Чакаме…

Свиииррр…….Но…това е, последният съдийски сигнал! Мач няма! Резултатът е много на нищо за отбора на звездите на ДОПГ. Всички се разотиват. От сборния отбор на България се чува: – Следващият път ще пеем „Боят настана…”.

27 юни 2013 г.

Продавачът на банички от площад „Кривосъдие”

Да си поиграем на една игра – въпроси и отговори.

Защо ни е министерство на правосъдието, след като нямаме правосъдие? Справедливо разгневени български граждани пишат жалби, молби за помощ, в които се оплакват от рекетьори в тоги. От башибозуци, прикрили се като прокурори и съдии. Корупционните схеми се виждат и от космоса. Свенливият отговор на министъра на правосъдието е: „…Сори, не мога да коментирам текущи съдебни дела…”. Поръчката се изпълнява при пълно спокойствие и комфорт докрай. Корумпираните магистрати вече са усвоили подкупите. Умрялата жертва пак се жалва, от отвъдното. Новият, стар отговор от Министерството на правосъдието е: „…Сори, не е наша работа! Обърнете се към Главния рекетьор, към Инспектората на башибозушката банда, към продавача на банички от площад „Кривосъдие”. Не ни занимавайте с несвойствени за нас неща! Това тук е българското Министерство на правосъдието. Объркали сте се нещо …”. Все още живи роднини на изгнилата жертва продължават да пишат. Пишат те на Гладния прокурор, на Сития, на Инспектор Дю-Дю, пременен в алена тога, на чернотогестите клюноопашати инспектори, на продавача на банички от площад „Кривосъдие”. Жалват се хората:

– Ама как така? Как може така? За какво сте ни всичките десетки и стотици институции, които уж трябва да спазвате законите, да ни защитавате правата? Нали все се оплаквате, че нямате достатъчно доказателства за корумпирани съдии и прокурори? Ето, сега имате. Не са ви просто под носа, направо в ноздрите ви ги навираме. Какво сте се разшмъркали?

От кабинетите на Главния инквизитор и Инспекторатите започват с къси пасове. Минават на дълги прехвърлящи подавания и изкуствени засади. Докато един ден просто скриват топката. Жертвите получават писмо от продавача на банички: „Искате справедливост? Елате и си купете баничка”. Замислили се, каква ли ще е тази нова корупционна схема? Решили да проверят. Отишли на площад „Кривосъдие”, купили си по баничка и чули историята на продавача:

– На времето и аз бях попаднал в менгемето между корумпирани прокурори и съдии. Писах, жалих, молех с години – нищо! Тишина! Никой не ми обърна внимание. Всички си измиваха ръцете, че не било тяхна работа. Нали знаете: „Магистрат магистрату око не вади”. Политиците бяха опънали чадър над поръчители и палачи. Журналистите се правеха на слепи и глухи. Разбрах, че справедливост, законност и правосъдие в нашата страна няма, и няма смисъл да се чака. Бяха разбили семейството ми, нямаше какво да губя. Измислих план, изпратих до всички мръсници лъскави покани да присъстват на много, ама много престижно мероприятие в Норвегия. В поканите им бях посочил хотела, където имаха резервации, обясняваше им се, че дори парите за самолетните билети ще им бъдат възстановени. Накратко казано получиха оферта, която алчните им душички не можеха да откажат. Там, в Норвегия раздадох справедливост от сърце! Предадох се на властите. Излежах си присъдата и ето ме сега тук, на площад „Кривосъдие” продавам банички.

Пак се замислили хората. Защо ни е министерство на правосъдието, след като нямаме правосъдие? Задали си същия въпрос и по друг начин. Колко трябва да станат продавачите на банички на площад „Кривосъдие”?

06 май 2013 г.

 

Конкурентност ли?

Изследвани са 60 държави за конкурентноспособност. На първо място са САЩ, второ – Швейцария, трето – Хонконг. Познайте ние на кое място сме? Не, не познахте! Не сме последни, нито предпоследни. България е на почетното 57-мо място. Иначе казано – четвърти сме отзад напред. Това си е успех!

Оставили сме цели три държави да ни дишат праха. По-конкурентноспособни сме от тях. Преди нас са 56 държави. Странна работа. България е член на ЕС и НАТО. Заплатите у нас са мизерни, колкото в Етиопия и Сомалия. Имаме над 600 хиляди безработни и два милиона и половина пенсионери. Е, няма как да не сме конкурентни… Определено има някаква грешка в това изследване. Както в онова за най-нещастната нация. Откъде накъде ни бяха присъдили първото място тогава? Явно пак не са задавали правилните въпроси. Сигурно са се занимавали с оценка на родната инфраструктура, ниво на корупция, производителност, БВП и прочие маловажни нещица. А нашата сила е другаде:

Я, да видим кой ще ни бие по брой прокурори на глава от населението? Номер едно сме!  Ами по брой вили на митничар?  Който и министър и да вземем от последните 24 години, на всички синовете, дъщерите и други роднини имат правилно ориентирани фирми, застанали на входа и на изхода на държавата. Родата произвежда електроенергия от вятър, слънце и балъци, а главите на семействата я плащат с нашите данъци на себе си. Е, как да не е конкурентно?

Кой друг купува стари самолети  като нас българите? Още преди 15-20 години са стрували по 15 милиона парчето. Днес обаче ние плащаме по 40-50 милиона за всеки. Явно имат някаква антикварна стойност. Скъсваме се от конкурентност!

Маниакално уникални сме във всяка една област. Туризмът ни е направо в кръвта! Вместо скучно да си запишем децата на училище, взимаме палатки и спални чували и поне 2-3 нощи си правим купон в двора на набелязаното учебно заведение. Да сте чули някъде другаде по света да има нещо подобно? Не сте! Два милиона българи са постоянно на екскурзия в чужбина. Станалите ходим по родните еко пътеки, клинични пътеки,съдебни пътеки и прочие организирани културно масови мероприятия!

По улиците на София има повече нови Мерцедеси, БМВ-та и Ауди-та, отколкото в родната им Германия. Това е така, защото имаме най-много олигарси и местни феодали. Това пък е така, защото си имахме пълчища от комсомолски секретари, партийни секретари, милиционери и други тесни специалисти. Не сме били конкурентни! Хайде, де… Че коя чужда бабичка може да се сравни с нашите в дисциплината принудително ровене из кофите за боклук?

Ами младежта ни? Още в 9-10 клас, а мечтите им грандиозни: Да си изскубят веждите, да пъхнат дунапрен в устните и баскетболни топки в гърдите. Да си продупчат уши, носове, пъпове и подпъпове. Татуировките им да са най-най … ! И ако им провърви в живота, да се превърнат в наркодилъри и проститутки.

Тези и още много други фамозни успехи достигнахме само за последните 24 години. А докъде ли ще стигнем след още 24 години? Докъде ли ще се развием? Страх ме е да си помисля. Направо ще ги отвеем останалите държави. Ще сме без конкуренция! Изобщо няма да ни включват в никакви класации и изследвания. Нещастници! Тръгнали да се състезават с нас…

13 юни 2013 г.

Сградата с дрисльовците

Имам едни приятели зевзеци. С тях все си правим разни закачки. Например, както си ходим по улицата и изведнъж да се провикнем:  – Иване! – или  – Петре! Или някое друго по-известно име. Провикваме се и гледаме реакцията на хората. Колко ще се обърнат, колко човека ще си познаят името, какво ще направят и така… Забавляваме се.

Случи ми се, че бях на гости в столицата. Ходя си аз по центъра, зяпам насам-натам и реших да изпробвам нашата си закачка. Ама то в София коли, трамваи, автобуси, тълпи от хора, страшен шум. И да викна, никой няма да ме чуе. Гледам сградата на ЦУМ, помислих да вляза вътре и да експериментирам. Малко по-нагоре, след една много хубава църква видях друга огромна сграда. От двете й страни каменни лъвове я пазят. Много сериозно здание. Викам си, я да вляза, да видя вътре как е. Леле, а там всичко в мрамор. Огромни пространства, високи тавани, разкошни вътрешни стълбища. Настръхнах. Каква ли акустика ще има? Тъкмо щях да кресна някое име и се спрях. Рекох си, я първо да направя проба все пак как се чува. И пробвах:

–     – Ееей, дрисльовци! – викнах аз, колкото ми глас държи. Все едно камбани ме удариха в главата. Като тресна, като се понесе това … дрис-льов-ци…….

Удряше се в тавана, тичаше по стълбите, върна се обратно в огромното фоайе и пак се удари. Страхотия. Много ми хареса как се чува! Както си се радвах, гледам отвсякъде започнаха да се събират хора. Ама много странно облечени. Като за маскарад ли, за театър ли някакъв…? Наметнали алени пелерини, други пък с черни пелерини. Изскачат от всички врати, тичат по стълбите. Оглеждат се, въртят глави, пулят се. Много ме досмеша…

–    – Кой извика „дрисльовци”? Кой беше? – почнаха да се питат едни други пременените.

Не очаквах такъв ефект. Наистина се изненадах колко много хора откликнаха на това име.

–   – Аз, аз бях…Исках да…  – не успях да довърша обяснението си.

Около мен се появиха много любезни  господа в униформи. Щракнаха ми едни много красиви гривни на ръцете и ме понесоха. Грижовно ме поставиха в лека кола с буркан на капака и ме откараха на едно сигурно място. Настаниха ме в малка стаичка, с малко прозорче с дебели решетки против крадци. Всички са много внимателни. Хранят ме три пъти на ден. Добре съм си. Само дето малко ми липсват приятелите зевзеци. От десетина години не съм ги виждал. И така и не разбрах коя беше онази сграда с дрисльовците.

08 май 2013 г.

Гарги и Сересета

Гледам вчера на прозореца кацнали две гарги. Едната – рошава, другата – не толкова… Традиционно по нашенски реших да си ги подслушвам. Издадох си сам на себе си необходимите разрешения за СРС-тата и започнах да ги слушам как се гаргарят.

„Рошавата гарга”: – Чу ли новината? Станишев каза, че от БСП щели да правят за изборите кампания„от врата на врата”. Га, га, га – тук гаргите изпаднаха в кикот…

„Не толкова рошавата”: – Да бе, чух. И веднага си представих как петдесетина официално обявени милионери в ръководството на социалната партия тръгват да чукат по вратите на пенсионерите. Екстра комбинация: Милионер – пенсионер. Социален олигарх – социално слаб. Чук-чук, чук-чук, от врата на врата: Добър ден! Гласувайте за нас, ако обичате. Имаме още деца и роднини, на които трябва да направим фирми, да им изкупуваме с вашите пари скъпия ток. Да си ги сложим на държавната хранилка, да лапат обществени поръчки и комисиони. Да си дооправим заменките, с които понапълняхме с 8 милиарда…Гласувайте за нас! То и без това друга „лява” партия няма в България. Ние сме се погрижили да няма. А и за ГЕРБ да гласувате, пак ни е добре. Нали видяхте, че не ни пипнаха награбеното, излъгаха ви с обещанията за справедливост и възмездие, ама то това си беше ясно. И за тях има от баницата, наши момчета са! Така че, давайте на 12-ти май за нас, за БСП-то. Пък ние ще ви увеличим пенсиите с цели 5 лева, ще ви обещаем още много пъти по толкова. Нищо не ни пречи да ви ги дадем някой ден… посмъртно… Га-га-га – гаргите пак се хилят.

„Рошавата гарга”: – Чукат те от врата на врата, ама може да им се случи случка. Да изскочи някой разгневен пенсионер с бастуна и да започне да налага и да нарежда: – На ви фирми, на ви комисиони! Пари нямало, а? Пенсиите ни са по-малки от сметките за ток, парно, вода… За лекарства не стигат, за храна – няма. Цял живот сме работили, а сега тънем в унизителна мизерия, като скотове. Светло бъдеще ще ни обещавате пак, а? Я вземи тоя бастун, удри, удри. Ще ни давате по 5 лева на петилетка, така ли? Я да върнете откраднатите фабрики, заводи, плажове, гори. Да видим дали няма да има пари тогава? Вие върнете всичко, що приватизирахте за себе си и ще има за нас, за млади и стари. И да не забравите да върнете ЦУМ, Пловдивския панаир, банките, дето си направихте с нашите пари. Връщайте обратно всичко и ще гласуваме за вас с радост. Ама понеже надали „социалното” ви мислене ще ви разреши да го сторите, засега ще гласуваме с бастуните. Я вземи още един за из път! Га-га-га…

Слушах си ги аз, „рошавата гарга” и „не толкова…” и си ги записвах. Сега пак традиционно по нашенски ще изпратя записите в задгранична лаборатория. И ще чакам десетина години да ми кажат дали са истински, да няма някаква манипулация. Междувременно се самопривиках и се самозаплаших, че ще си образувам наказателно производство, ако не издам кой ми е дал СРС-то. И отново, съвсем в духа на нашето време реших да не обръщам внимание на самия разговор. Съсредоточих целия си ресурс само върху източника на СРС-тата и евентуалната възможност за гаргара. Докато се занимавах с това какво да правя със събрания компромат, гаргите отлетяха. Накрая реших да си подам оставката… Направих го. Ама не си я приех, щото се самопроверих скорострелно и се оказа, че всичко е по закон. Така че, продължих да си имам доверие.

Та това е, другият път като дойдат гаргите, пак ще си ги подслушвам, ще ги запиша и…………

14 април 2013 г.

 

Отново избори в българското племе

Ох, пак забиха барабаните! Привикват ни край лагерните огньове. Вождовете на клановете лъснаха перата, изровиха томахавките и започнаха танца на радостта.

В племето ни ще има избори. През изминалите 4 години не дочакахме обещаните справедливост и възмездие. Обикновените индианци станаха още по-бедни, а шаманите и вождовете – още по-богати. Сега отново ни призовават да си ги изберем. Били големи специалисти по отмъкване на бизонски кожи и съдиране на нашите.

Вождът на сивия клан Би-Би – обещавачът на справедливост вече смени заклинанията. Сега обещава работа, а не чудеса. Лютите закани да накаже вождовете, награбили милиарди бизонски кожи и най-тучните пасища, се изпариха. Явно на междуклановия съвет са изпушили лулата на мира. Вождът на червения клан Миши-Миши не искал повече да живее в собствената си страна като заложник. Това го възприехме като признание. Подозирахме, че той и неговите червени шамани са истинските собственици на прерията. Знаем, че притежават най-добрите табуни от расови мустанги. Но сега, след неговата неподозирана искреност можем да бъдем спокойни.

И другите вождове на кланове са боядисали лицата си в цветовете на войната. Сладостно поклащат ханшове в очакване отново да се докопат до големите лъжици. Надуват бузи едни срещу други, гледат се страшно, но размахват гумени томахавки. Такива са им традициите. Пред обикновените индианци се правят на врагове, но всъщност пушат заедно. Най-напушен от всички е племенният ни вожд – Пастирката. Дивно захилен на фона на мизерията, глада и яростното беззаконие, препускащи в страната ни.

Около вигвамите ни дебнат уши. Подслушват мечтите ни. Не че са кой знае какви – да отгледаме децата си, да се грижим за родителите си и да завържем на кола на мъченията всички вождове и шамани. Това последното и то няма как да стане – те го приватизираха и от двадесетина години връзват нас на него.

От междуплеменния съюз ни съсипват от критики, непрекъснато сочат с пръст родните ни инквизитори, като най-алчни и продажни. На тях обаче изобщо не им пука. Те се мислят за наместници на Маниту на Земята. Не ги е грижа, че цялото ни племе се е запътило към вечните ловни полета.

В нашето племе е прието тези, които трябва да се грижат за спазването на законите, да са най-големите разбойници. В задълженията им влиза да пазят вождовете и шаманите от гнева на обикновените индианци. Имаме си и старейшини. Те са над всички вождове на клановете. Много, много не се вълнуват от това кой ще спечели на изборите. Все им е тая. Жертвоприношенията ще продължат. За да има все пак участници във веселбата, вождовете на клановете раздават специални гъби на част от индианците. Като хапнат от тях и започват да халюцинират, че нещо ще се промени към по-добро.

Хубавото е, че все повече индианци разбират, че добро от старейшини, вождове, шамани и инквизитори няма как да се очаква. Пет пари не дават за нас. Още по-радостно е, че специалните гъби действат на все по-малко хора. Така се увеличават прогледналите и смелите, които разбират, че само с обединени индиански сили можем да освободим племето си. Да си върнем бизоните и прерията. Да отгледаме спокойно децата си.

Бум-бум-бум, бият барабаните. Идват избори в българското племе. Поредно преброяване на гъбясалите.

8 април 2013 г.

Келнери в името на народа

Нали знаете, че като умрем не ни разпределят само в рая или в ада. Всеки човек през живота си е вършил и добри, и лоши неща и затова периодично сме ту в райската кръчма, ту в казана. И аз така, след поредното пържене, се оказах в райската градина. Намерих кръчмата, седнах, взех менюто да разгледам какво предлагат райските готвачи. От пиле мляко, обърнах се, менюто безкрайно и пълно с вкусотии. Реших да попитам някои от сервитьорите дали имат това, което ми се хапва. Огледах се, тичат между масите келнери, ама всичките едни такива засукани, мазни. И униформите им едни такива странни. Алени тоги и черни тоги. Бре, викам си тия ми приличат на прокурори и съдии. Невярващите ми очи се опулиха. Гледам ги как тичат между масите, носят чинии със салати, ястия, мръвки…бири, вина, ракии, отсервират празните съдове, бършат маси и столове, подреждат и се усмихват на всички клиенти.

–          Келнер! – Мигом при мен се спря един чернотогест.

–          Какво ще обичате, избрахте ли си?

–          Я кажи, келнерите защо носите тия странни дрехи?

–          В райската кръчма все магистрати сервираме. За нас това е престоят тук. Повечето време сме в ада, а като сме тук мъкнем, чистим, сервираме и чакаме рушвети, бакшиши

–          Чакай, в менюто не видях цени, като не плащаме сметки как ще даваме нещо за вас. Нали за клиенти на кръчмата всичко е безплатно?

–          Така е, но ние прокурори и съдии сме си свикнали да изпълняваме поръчки, свикнали сме да живеем от подкупи, бонуси, „подаръци” и пр. И точно в това е божественият замисъл. По цял ден да слугуваме, но този път безплатно. А и преди служехме на олигарси, местни феодали и политици, а сега – на обикновените хора. Преди само присъдите ги праскахме „в името на народа”. Ха-ха, не вървеше да изписваме имената на поръчителите, я. Как си представяш да осъдим например управител на частна фирма – ООД за присвояване и безстопанственост и на трите инстанции, да му откажем да направим исканата от него ревизия и вещите лица да заявят, че няма липси. А какво да напишем най-отгоре, в името на народа, разбира се. Не върви да е в името на почетния блудник Тонко Фотев и мутрата Гудков, нали. На поръчания му хакнахме 9 години строг режим и туйто, такава беше поръчката. Като казах поръчка, та се сетих… Какво да ти донеса за хапване и пийване?

Слушах словесната диария на бившия съдия и се чудех как не ме позна. Поръчах бутилка вино и агнешко печено, но преди да се врътне го засякох:

–          Познаваш ли ме? Изобщо как е при вас корумпираните магистрати, помните ли жертвите си?

–          Виж какво, захили се кривосъдника  – никога не ни е било грижа кой ще изяде хурката, нали поръчителите са си платили. Важно е тях да помним. Защото може пак да ни станат клиенти. А и аз бях върховен съдия, поръчки много, напрежение си е. Хайде, отивам да ти донеса поръчката и не се сърди, ако си от жертвите. Нищо лично, само за пари и кариерно развитие работим ние. В ИМЕТО НА НАРОДА! Ха-ха-ха…

Чернотогестият се врътна с гръб и отдалечавайки се, продължаваше да се залива от смях.

4 април 2013 г.

 

Зеленчуци

Отидох на пазара да си купя някакви зеленчуци. Пуснах се покрай сергиите на разузнавателна обиколка, да видя какви са цените и къде какво предлагат. Заточиха се чушки, краставици, домати, картофи….На всичките продукти  продавачите сложили твърди цени за килограм. По едно време гледам на една сергия табелки, на които пише, че продават магистрати. Зачудих се какви ще да са тия зеленчуци. А те подредени, лъскави, апетитни, свежи, да се харесат на купувачите. Попитах продавача какво всъщност представлява стоката му. – Само най-доброто! Ето, районни прокурори, окръжни прокурори, апелативни, върховни, всичко имаме. До тях са съдиите, пак от върховни та до редови. Стоката ми е перфектна! Купувай народеее! Слушах захласнат рекламата на зеленчуците, а те ми се усмихват.  С отворени огромни усти и протегнати ръце, сякаш сами крещят. Купете ни, купете ни…Увереният в качеството на товара си продавач продължаваше. – Хайде, купувайте, апелативен прокурор Христов от югоизточна България, расъл на слънце. Върховен съдия Дрдонски от шоплука. Радост за всяка трапеза. Забелязах, че няма конкретни цени. Огледах се, обикновените хора отминаваха тази сергия, дори не се спираха. Но пък се бяха струпали видимо заможни купувачи, които проявяваха сериозен интерес. Опипваха стоката, пробваха, пощипваха, пошляпваха. Чудо! За пръв път видях на пазара да се продават зеленчуци на търг. Да, точно така, който предложеше по-висока цена той слагаше в торбичката си от деликатесите. Вместо няколко банкноти всеки щастлив собственик на магистрат подаваше дебел плик. Имаше и такива, които се разделяха с цели куфарчета. Онемях, едвам се отърсих от вцепенението си и се престраших да попитам един от опашката за какво са им тия придобивки, какво ще ги правят. – Как, какво? Ще натопя когото си искам и ще го вкарам в затвора, ще го унищожа. Себе си ще прикрия да нямам проблеми с храносмилането. С тия зеленчуци мога да опъна чадър над мои авери. Изобщо, каквото ми скимне това ще си сготвя. Стават за всичко. Веднъж като съм ги купил мога да си ги ползвам с години. Нямат разваляне. Срока им на годност е вечен. Слушах, слушах и се възгордях. Обзе ме патриотична приповдигнатост, чак се повдигнах на пръсти. Браво! Браво на тая нашата българска икономика. Я какви неща произвеждаме. Кой каза, че зеленчуците на пазара били само вносни? Я да види целият свят какви хубавци си имаме. Не напразно от стари времена сме известни като зеленчуковата градина на Европа. Това е то. Най-добрите зеленчуци са българските, най-вкусни, пък и най-послушни. Има с какво да се гордеем! Неизбежно нахлу в мен песничката: “Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте!” Сладка песничка.

25 март 2013 г.

 

Посетете “Улицата”

“Улицата”. Така се казва най-новата култова кръчма в столицата. В нея всичко е съобразено с последните писъци и крясъци на модата. За удоволствието на клиентите е помислено до подробности, които галят сетивата по напълно непознат досега начин. От стените ни гледат гневни протестиращи и объркани от заповедта да се изправят срещу справедливостта полицаи.  Масите са направени от полицейски щитове. От разцепените палки на пазителите на реда надничат разкошни цветя. Музиката е само българска, като един от любимите мотиви е “боят настана”. Менюто на “Улицата”, ах това меню! То гъделичка и предизвиква фантазията, посетителите започват да мечтаят. Огромни  пържоли от олигарх на скара. Задушени дупетати в масло. Шпикован местен феодал алангле – с много кръв. В раздела с мекотели хитовете са: Плато от обилно корумпирани прокурори и съдии с класически сос “нямане на достатъчно доказателства” и мазен политик, който е маринован 23г. в смес от кражби и лъжи. Титанично чеверме се върти пред радостните очи на всички гости, като най-отгоре са нанизани олигарси, под тях са политици от всякакви породи, а най-отдолу се пекат магистрати. Олигархичната лой се стича и смесвайки се с политическата двете заедно богато смазват кривосъдниците. Всеки един от посетителите може да изпита удоволствието да повърти лично гигантските шишове. Виното се налива в специални отливки от черепите на заслужили майстори на вечния български преход. Като споменах преди малко за галенето на сетивата няма как да не разкажа за тоалетната на “Улицата”. Това е едно от предпочитаните места за поклонение. Резервациите за тоалетната са отделно от резервациите на самото заведение. Причината е фантастичната тоалетна хартия, на която са изобразени любимите физиономии на всички отговорни за 23г. геноцид. Има отделни рула с олигарси, политици и магистрати. Ползват се с неистов интерес. Отвън на тротоара денонощно се вият две огромни опашки, едната е за кръчмата, а другата само за тоалетната. Напитките и ястията се поднасят от сервитьори, които носят на лицата си маски пресъздаващи едно към едно най-известните приватизатори, заменкаджии, оправячи на народа, обещавачи на справедливост…На въпроса на журналисти към собствениците на ресторанта. Не е ли прекалено груба идеята? Отговорът е – не напротив. В сравнение с това, което са сторили на България и на собственият си народ  даже е нежна. В момента се обмисля  да се предложат нови атракции, които да втвърдят удоволствията. За целта се прави допитване до протестиращите. Всеки да сподели фантазиите си. Какво би сторил с организираната престъпна група от олигарси, политици и магистрати. С мафията, която си открадна държава. Как да се постъпи с тях?

01 март 2013 г.

 

Референдене по нашенски

Вчера на 27.01.2013г. в нашето племе референдихме. Общо взето никой не разбра какво правихме. Предварително си знаехме, че не знаем какво правим, но това не попречи на вождовете ни  да изхарчат  20 млн. бизонски кожи за да направим това, дето не го знаем за какво го правим. Седейки около огъня редом с другите индианци си говорехме, че така или иначе вождовете на кланове ни лъжат. Преди референденето гледахме танца на вожда на левите томахавки Миши-Миши, той ни подканяше с ритуални жертвоприношения да гласуваме с едно перо щръкнало нагоре. Би-Би, който е вожд на сивите томахавки, а към момента и на  цялото ни племе  ни призоваваше да гласуваме с три пера, ама обърнати надолу. И другите вождове на кланове правеха най-различни магии. Едните си говореха с духовете на умрелите, другите пък с духовете на неродените. Страхуваха ни с предсказания за студени и гладни зими. Най-странното беше, че всички до един се тупаха в гърдите и се кълняха, че мислят само и единствено за благото на цялото племе. Те вече 23г. все за това мислят. В резултат на неистовата  загриженост на вождовете ни много от нас –  индианците останахме без вигвами. Забравихме вкуса на бизонското, а децата ни като се родят и още непроходили  започват да пълзят към чужди племена. От много мислене на нашите вождове явно не им остава време да забележат, че и пера вече почти не ни останаха. А малкото останали са едни такива проскубани, опърпани, че да те е срам да ги покажеш. Може би затова вчера 80% от индианците не участвахме в референденето. Вижда се, че мисленето не е най-силната страна на вождовете ни. Но пък явно такива полумалоумни са много удобни за шаманите ни. Шаманите  назначават послушни на тях вождове на кланове, а на нас индианците ни се представя сякаш това си е наш избор. Само след няколко луни пак ще забият барабаните, вождовете ще се боядисат ритуално, ще изровят томахавките и ще ни се предложат. Който най-силно се тупа в гърдите и най-много обещава него да си изберем. Ще ни задължат да се мразим помежду си в името на общото благо. Те и томахавките им са едни такива тъпи, сценични. Много внимават да не си наранят скалповете. Въпреки лютите закани досега няма нито един случай на пострадал вожд или шаман. В същото време, само някой индианец  да се опита да каже истината за вождовете и шаманите и на часа изскачат пазителите на реда с остри, специално наточени ножове и от индианеца нищо не остава. Скалпират го навсякъде – и под мишниците дори. Вечер се събираме около огъня и си говорим, че референденето по принцип е хубаво нещо. Само дето въпросите и темите, които ни вълнуват са други. Не са тези, които ни спускат. Стигна ли сме до извода, че искаме да гласуваме срещу всичките вождове и шамани. Но все още не сме измислили как да стане това. Засега само знаем, че няма да използваме пера. Решихме да използваме това, което ни се показва всеки път на нас самите – тройна комбинация със среден преобладаващ пръст.

28 януари 2013 г.

 

Щастлива и кебапчеста да е!

Пет минути, Боже, останаха пет минути. Грабнах дистанционното и трескаво започнах да сменям каналите, да не изпусна празничното обръщение на президента. Докато щраках, незнайно как попаднах на нещо, което по принцип не би трябвало да го имам. Някакъв нов телевизионен канал ми бяха пуснали от кабелната. И на него вместо едно изявление гледах две. Старата година се обърна с няколко думи към нас, и Новата година ни каза няколко думички за добре дошли при нея. Външно двете изглеждаха  като близначки. Единствената разлика беше в излъчването. Едната говореше с лека умора и видимо удоволствие, че си отива. Другата пърхаше от нетърпение да поеме нещата в свои ръце. Каката ни разказваше със садистичен педантизъм какво ни се било случило през последните 12 месеца. Новобранката ни обясняваше, че ще ни се случат  абсолютно същите неща, но пък лицето й грееше многообещаващо. Старата се извини за причинените мъки и страдания. Новата ни успокои, щяла да внесе от Китай опаковъчна линия и всяка болка ще се превърне поне външно в бонбон. Може да боли, но пък ще е лъскаво отвън. В края на изявлението си, отиващата си година мънкайки се опита да ни предупреди да не вярваме много, много на красивите приказки на наследничката си. В неочаквано откровение промълви, че, ако ние самите не се променим, нищо ново, по-хубаво няма да ни се случи. Който и каквото и да ни обещава, всичко зависи само от нас. Единствено от нас. Докато ги нареждаше едни такива странни, неразбираеми за подпийналата публика закъснели истини, палавницата й отмъкна микрофона. И започна да каканиже: Радвайте се на живота, за нищо не мислете. Аз ще се погрижа за всичко. Щастие, късмет, пари, коли, работа, любов, здраве…, всичко ще ви донеса. Наздраве!  Ето, тази година съм ви уредила да имате избори. Ще си изберете кои партии и политици да ви управляват. Няма да се притеснявате, когото и да изберете все тая. Всички до един мислят от сутрин до вечер само за вас и за майка България. Изобщо не ги е грижа какво ще стане с надпартийните олигарси и местни феодали. Не ги вълнуват някакви си там корумпирани магистрати. Тези светли умове, тези достолепни български политици, които вие сами ще си изберете са обладани. Изцяло отдадени на идеята какво да правят с вашите данъци. В левия си джоб да ви ги пазят или в десния. И кебапчета ще хапнете по изборите, някои от вас даже ще видят 20 лв. на цяло. Хайде, веселете се! Я вижте колко хубави неща ви очакват. Честита Нова Година! Щастлива и кебапчеста ще е!

03 януари 2013 г.

 

Смут в Лапландия

Събрали се дядо Мраз, дядо Коледа и всички от екипите им по раздаване на подаръци – Снежанка, джуджета, елени…Заразказвали си как върви подаръчната кампания. Общо взето всичко вървяло по план. Дядо Коледа и неговият отбор по едни държави, дядо Мраз с хората си по други. Само в една малка страна  в югоизточна Европа срещнали затруднения. Там местните жители пишели писма с молби за подаръци и до двамата дядовци. Това внесло известен смут и принудило лапландските власти да вземат мерки и теглилки. За обсъждане на ситуацията на събранието присъствали и представители на антимонополната комисия, комисията за защита на потребителите, защита от дискриминация, антикорупционната комисия, на личните данни..и пр., участие взели и неправителствени лапландски организации работещи  по правата на дядо Коледа и дядо Мраз. Проблемите били систематизирани главно в два раздела. Дублиращи се молби за подаръци и такива, които са невъзможни за доставка. По първата група от проблеми бързо се взело решение за избягване на дублажите. По втората група обаче дискусията се задълбочила. Дядовците се оплакали, че нито на единия, нито на другия е възможно да подарят по-големи пенсии. Да намерят работа, да увеличат заплатите. Да подобрят здравеопазването и образованието също не им било по силите. А жителите на тази страна все пишели и пишели молби до подаръчните щабове. В най-много писма молели да ги отърват от мизерията, от бедността. Втората огромна купчина с молби били за справедливост. Да се накажат олигарси, корумпирани политици и магистрати. Виждало се, че хората вярват в чудеса. В пожеланията си за следващата 2013 г. обяснявали, че ще имат избори и се молели да им се подари да имат избор. Това последното направо потресло лапландските умове. Местните се оплаквали, че никоя от сегашните партии не мислела за държавата, тоест за тях. Само изсмуквали данъците им и обслужвали частни интереси. Всички лапландски власти зациклили. Как да помогнат, как да решат затрудненията на добрите дядо Мраз и дядо Коледа? Мислили, мислили и решили. Да променят член първи от лапландската конституция, който гласял, че подаръци се раздават само на тези, които са били послушни през изминалата година. Било добавено, че послушни не означава роби.

29 декември 2013 г.

 

Как преживяхме 2012 г. в резервата

Търкулна се и тази година. Седим си около огъня и си припомняме какви важни неща се случиха в племето ни през 2012г. В южните ловни полета имахме наводнение, в западните пък земетресения. Много от нашите братя индианци го закъсаха, останаха без вигвами. На изток, на брега на голямото солено езеро злосторници направиха огнена магия, убиха един от нашите и няколко чужди индианеца. Само в северните територии на резервата годината премина без особени инциденти, там традиционно хората си умират главно от скука. Иначе племето ни все още се управлява от сивия клан и потомък на Винету, Биби – обещавачът на справедливост. Шефът на червения клан, Миши-миши пък го избраха за вожд на левите томахавки в големия междуплеменен съюз. Играхме танца на радостта в негова чест. Така и не разбрахме колко бизонски кожи ни излезе изборът му. От синия клан ритуално се привързаха на стената на мъченията и със специално затъпени ножове се принесоха в жертва на бога на глупостта. За пръв път тази година видяхме част от мръсното бельо и оцапаните задни части на някои от отговорниците по спазването на законите в племето ни. Малко ни показаха, но и така стана ясно, че не са се къпали поне от 23 лета. Голяма смрад се разнесе над прерията. От големия междуплеменен съюз ги съветват да се поизмият, че зловонията им тровят всичко живо. И ние си мечтаем да ги почистим, но те упорито отказват. Били недосегаеми за чистотата. През изминалата година се усили още повече тенденцията индианците да ставаме все по-бедни, а шаманите все по-богати. Шаманите са върховните жреци, те са над всички кланове, те назначават вождовете и отговорниците ни. С тяхна помощ заграбиха най-добрите ловни полета, препускат из тях с расови мустанги, вдигнаха вигвами-палати, луксозните им лули винаги са пълни с най-висококачествения тютюн. Ние, обикновените индианци кретаме пеш по поляните и събираме засъхнали изпражнения за да имаме какво да пушим. Но от ден на ден става все по-трудно. На шаманските земи не ни разрешават да стъпим, а по малкото останали общодостъпни вече и бизони няма, съответно  повечето станахме непушачи. Нашите знахари и лечители бягат от племето ни, ние нямаме с какво да им плащаме. А и от здравословния начин на живот почти не боледуваме, умираме си здрави. И деца по-малко се родиха през изминалата година в племето ни, с което ни се поосвободи  повечко време за размишления. Та така преживяхме 2012г., сега вече се стягаме за следваща. През новата година ще имаме всенародна веселба, викаме й избори. Не че нещо ще се промени, но пък ще ни раздадат безплатни бои и всички ще се разкрасим в различни цветове. Ще ни почерпят с изсушено месо, вождовете на клановете ще ни привикат с удари на бойните барабани и ще потанцуваме.

27 декември 2012 г.

 

Дъвчи народе

Донесоха ми една торба с най-различни дъвки. Зарадваха ме хората. Викат ми: отдавна не си дъвкал я си подъвчи да ти е по-весело. Шарени опаковки, красиви, нагласени, подканващи ме да избера най-най-дъвката. С огромни букви на всяка една от тях се мъдрят някакви надписи ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС, АТАКА, РЗС…Взех първата, развих внимателно лъскавата опаковка и ме лъхна миризмата на много силно обещание. На цвят една такава сива със синьо и жълти звездички по нея. Пъхнах я аз лакомо в устата си и започнах да я дъвча. Блъсна ме ужасно силен вкус на карамелизирани мечти. Започнах бурно да слюноотделям. Подъвках я известно време и вкусът се промени, стана безличен, никакъв. От обещанията и спомен не остана. Опитах да направя балончета, но те все се пукаха още в самото начало. Така и не успях да извая голям и сочен балон. А и се дъвчеше с усилие, като самолетна гума. Извадих я. Погледнах, и  о, чудо! Започнала да червенее. Хвърлих я. След малко реших да опитам следващата с надпис БСП. Бързо разкъсах хартийката и пред мен се разкри ярка, наситено червена дъвка. Разнесе се аромат на горски плодове и на нещо много познато. На вкус беше приятна, даже някак прекалено сладка. И балони правеше, ама като се пукнеха все ми се залепваха по носа и много трудно ги махах остатъците. Сякаш беше пропита с лепило, досадна работа. Тъкмо си помислих, че поне вкусът й е устойчив и тя сякаш ме чу. Стана блудкава, пихтиеста и започна да се разпада направо в устата ми. Изплюх я и не повярвах на очите си. А стига бе, как ги правят тия дъвки, всичките си променят цветовете. Тази беше станала чак сиво-черна. С упоритостта на тапир започнах да опитвам дъвка след дъвка. Една след друга, не ми отне много време. Всичките си приличаха, отначало многообещаващи на цвят и вкус, но не след дълго всички до една не ставаха за нищо. Направо отвратителни. Нито се дъвчеха, нито имаха нещо общо с това, което бяха в началото, а и цветовете им все се променяха. Общо взето колкото и да изглеждаха различно, бяха си еднакво гнусни. Направо отровни. Събрах разпилените опаковки и какво да видя – производителят един и същ на всичките дъвки. Загубена работа, все едно в някакъв гараж са ги правили и набързо. Без много, много да се стараят. Явно са подценили потребителите, решили са, че каквато и помия да им забъркат балъците ще ги дъвчат. От дегустацията ми се доповръща. Легнах си и докато си лежах си обещавах повече никога да не дъвча боклуци.

11 декември 2012 г.

 

 

Пази люцерната-хвани диверсанти

От няколко дни слушам как при с.Коиловци Плевенско били набити някакви френски туристи. Нищо особено казах си, в България всеки ден умират хора, самоубиват се от безизходица, пребиват се по пътищата, а такива като  бити, набити и заколени вече не ни правят впечатление. После туристите се оказаха френски разузнавачи, при това, тази информация дойде от самата Франция. Почувствах се странно, все едно чета едновременно няколко криминални книги. Попрочетох още малко за случая и съвсем се обърках. Разузнавачите туристи били не само набити, но двама от тях са били простреляни в краката, а побойниците са местни селяни, които си пазели люцерната. Помислих си, че това звучи шантаво и с надежда да намеря логично обяснение продължих да търся информация. Тя обаче вместо да внесе яснота, обърка още повече представата ми за реалност. Очаквах да има обвинения, наказания, виновни. Нищо подобно, след кратко посещение в местната болница французите се прибрали тайно у дома и толкова, тишина. Реших да подредя известните факти. Двама френски парашутисти скачат през нощта на 15 срещу 16 октомври с един парашут, облечени са във водолазни костюми и се приземяват в люцерната до с.Коиловци. Долу ги чакат други трима французи с джип, посрещат ги и трима местни жители, които решават че това са  цигани тръгнали да крадат, набиват разузнавачите и дори прострелват двама от тях в краката. От топлото посрещане двама от френските граждани бягат изоставяйки сънародниците си и оборудването си. В колата са открити три лаптопа и водолазен костюм. Това с водолазния костюм е интересно, до Плевен има само язовири, а до с. Коиловци на югозапад най-близо е яз.Славяново. Какво ли са щели да правят петимата туристи-разузнавачи с  водолазни костюми из люцерната. Според френският разследващ журналист Жан-Пол Ней всичко това било нормално обучение на френските тайни служби в приятелска държава. Така се подготвяли в обстановка максимално близка до реалната. Българските прокурори и вътрешният ни  министър твърдят, че парашутистите са туристи и нищо повече. Ето и няколко допълнителни въпроса, които ме мъчат: Имали ли са информация нашите служби за това учение на братска Франция на наша територия? Българските военни засекли ли са нощните любители на парашутизма и водолазните костюми? Тези въпроси си ги задавам във връзка с атентата на летището в Бургас, защото ако не бяха пазачите на люцерна така и нямаше да разберем нищо. Братските служби от НАТО така ли ни проверяват, дали бихме хванали подобни терористи? Интересно е какви са тия наши юнаци дето пребиват френски командоси, прострелват ги и не ги обвиняват в нищо? Братята Слави и Васко Цоневи и техният приятел Румен Цветанов страшилищата за френските тайни служби. Определено след този случай всички чужди тайни служби, които са имали намерение да провеждат обучение в България ще се замислят дали си струва да се срещат с българските селяни. Като извод от случката съм сигурен, че в НАТО  и ЕС ще се убедят в сигурността на българските граници. Тук и пиле в неопрен не може да прелети. Дори може да стигнат до извода, че по-висока битова престъпност води до по-висока сигурност на люцерната, тоест на държавата. Явно това е родното изобретение как да се борим срещу тероризма, като отглеждаме и поддържаме високи нива на престъпност, несигурност и мизерия в туземното население. Така аборигените сами ще изловят всеки потенциален терорист. Това всъщност е експеримент, който е доказал високата ефективност на метода.Има обаче и още въпроси: Тази случка означава ли, че сме разграден двор и чужди “туристи” могат безпрепятствено да влизат в страната ни с фалшиви документи по суша и с парашути по въздух? България суверенна държава ли е, защо не са повдигнати обвинения за притежание на фалшиви документи за самоличност и за нерегламентирано преминаване на границата ни? В НАТО членуват общо 28 държави, трябва ли всички български селяни всяка нощ да тръпнат в очакване на следващи “туристи” по нивите си? Официалните власти във Франция не коментират случая, бил маловажен. За българските власти такъв случай дори няма. Абсурдността на ситуацията е очевидна. Единственото ясно нещо е, че българските селяни са по-добре подготвени от френските специални части. В тази връзка очаквам в рамките на партньорството ни в НАТО, българските села регламентирано да посрещат чужди командоси, да повишават общофизическата им подготовка и да ги обучават на тайната българска техника “опазване на люцерната”. Може да се впише и като част от програмата за селски туризъм.

5 ноември 2012 г.

 

Шефе, г-н Главен Прокурор!

Пиша ви в качеството си на скромен районен прокурор гр.Пловдив. Преди известно време вкарах принудително в лудницата Иван Балински. Негови приятели започнаха да го защитават, че не бил луд. Обаче, нормален човек не би посмял да пуска жалби срещу мой колега прокурор, че бил стрелял с въздушна пушка по бременни котки. Представяте ли си този никакъв защитник на животните ще се оплаква от прокурор. На всеки е ясно, че е луд за връзване. Нормален човек не би посмял даже и да си помисли подобна глупост. Видно е – Балински не може да се контролира. Нормалните хора знаят, ние прокурорите сме живите богове, на нас ни е разрешено всичко, което случайно е пропуснато, ние ще си го постановим. Шефе, вкарах си го тоя където му е мястото, ама дойдоха едни журналисти от някакво предаване “Хрътките”. Явно и тия са защитници на животните, съдейки по заглавието. Ходят, слухтят, щели да правят предаване за  Балински. В екипа им има един журналист Кацаров. Предупредих го, че не изглежда добре, нещо не се контролира и ще ми се наложи да го арестувам и да го пратя в лудницата и него. Въпросът ми е дали да вкарам целия екип, оператори, шофьори…, мога да пратя призовки и на продуцентите на това предаване или пък направо да им щракна белезниците. Питам Ви Шефе не за друго, ами защото тия журналисти не са от Пловдив ( ако бяха местни вече да са излекувани), а от София. Да не се окаже някой от тях близък на колега прокурор софиянец. Ако е така дайте ми знак. Че са луди да правят предаване срещу прокурори няма спор, ама ако са наши луди процедурата е друга. В случай, че никой от журналята не Ви е роднина си мисля, че е целесъобразно в София да арестувате и вкарате в лудницата цялата телевизия. Всички без изключение, ясно е че са опасни, невменяеми, неконтролиращи се. Затворете ги Шефе!

16 октомври 2012 г.

 

Избори в българското племе

На 23.10.2011 г. имахме всенародна веселба, викаме й избори. Избирахме си местни вождове и племенен вожд. Понеже много ни хареса след една седмица пак  си повторихме  лудорията. На 23.10. повечето кандидати окапаха танцувайки около огъня. Останаха само представителите на най-коравите кланове, червени и сиви. Така си ги знаем, защото за танца на смъртта, който за нашето племе е по-важен и от самото племе, те си боядисват лицата и други крайници, едните в червено, а другите в сиво. Прастара традиция не разрешава да се пуши лулата на мира между първи и втори тур. Напротив, кандидатите имат една седмица, за да покажат кой кой е. През тази седмица те се състезават в няколко дисциплини. Храчене надалеч. Разказване на страшни истории за противника и прекрасни за себе си. Най-много се стараят да покажат колко са различни. Те затова и се боядисват, много е важно да изглежда, че са врагове, че нямат нищо общо помежду си. Напъват се яко, полагат огромни усилия за два три дни да ни накарат да забравим какво са правили през годините. Трябва да забравим, че червените раздадоха най-добрите ни земи, а сивите ни излъгаха, че ще поправят тази несправедливост. Подариха ги на нашите шамани, това са върховни жреци, които командват и контролират всички кланове  в племето ни. Заради тези техни действия от междуплеменния съюз ще ни накажат нас, обикновените  индианци да платим. И понеже отдавна ни взеха всички бизонски кожи сега ще смъкнат нашите. Томахавките са изровени, двата клана ги размахват ритуално, но ние си знаем, че това е само представление. Племето си ни е такова, миролюбиво. Само се заканват един на друг, но всъщност се обичат, помагат си и се прикриват. Наблюдателите от другите племена ни гледат и се чудят, не могат да разберат нашите културни традиции. Ние обаче сме спокойни, нямаме никакви притеснения, нямаме за какво да се притесняваме. Червеният клан ни започна, а сивите ни довършиха и за по-сигурно назначиха на всеки вигвам по един подслушвач. Така си живеем безгрижно, и да забравим какво сме си говорили вечерта около огъня има кого да попитаме. Върховните жреци и вождовете на клановете също са доволни. Със заграбеното си построиха вигвами-дворци, в частните им прерии препускат табуни расови коне, децата им се изучиха и живеят сред другите племена, а някои от тях са чак зад голямата вода. Е, нашите деца са измършавяли леко, старите хора ги убиваме за да не се мъчат. Опа, барабаните пак забиха, викат ни за поредния танц, повече от половината от племето ни се правят, че не чуват и не участват в лудориите. Може би не харесват изпълнителите. Аз обаче ще отида, поне ще се стопля, а и така няма да виждам очите на децата, тъжните им очи. Деца, малки са още, не разбират колко са важни изборите. Нищо, ще пораснат, ще свикнат.

25 октомври 2012 г.

 

Старинна рецепта за щастие по български

Две щипки болка,една чаена лъжичка безнадежност,една супена лъжица мизерия/духовна или материална-каквато ви се намира/,един килограм надежда в светлото бъдеще. Всичко се омесва добре и се оставя да втасва 23 години.

Щастлив човек!? Какво е щастието? Ако са ти казали,че ще ти отрежат двете ръце и са ти отрязали само едната,щастлив ли си? Успяваш да платиш месечната сметка за парно,ток и вода,но не знаеш с какво да нахраниш децата си.Ако в катастрофа загине само едно от децата ти,а другите останат живи,щастлив ли си? Разтегливо понятие е щастието.Когато си разпънат на кръст,в ръцете и краката ти са забити пирони,слънцето те изгаря и се намери милостива ръка,която да намокри напуканите ти устни,кое те прави щастлив капките влага или човещината? Ами,ако същата тази милозлива ръка ти беше извадила пироните,смъкнала те от кръста и превързала раните ти.И как щеше да усетиш това щастие,ако не те бяха разпънали на кръста? Според социологически проучвания българският народ бил най-нещастен.Надали е така,просто задачата е формулирана неправилно.Зададени са погрешните въпроси.Сакатият е шастлив, че вижда,слепият се радва,че чува и може да се движи.Ах,тези социолози,кога ще се научат да задават правилните въпроси? Да бяха попитали пенсионера радвали се,че днес е хапнал кора хляб и кисело мляко.Да попитат българските младежи щастливи ли са,че са успели да избягат зад граница от безизходицата в България.Да попитат средностатистически български родител щастлив ли е,че е успял да намери и този месец пари за да нахрани семейството си,нищо че е задлъжнял на всички роднини,познати и кредитни институции.Да попитат олигарсите щастливи ли са,че чрез заменки и приватизация-кражба са успели да натрупат милиони.Да попитат корумпираните държавни служители как се чувстват след поредния “подарък”. Има какво да научат социолозите. При правилно зададени въпроси,съобразени с българската действителност, резултатите ще са вълнуващи. На целия свят щяхме да покажем, че тук в България ни тресе щастие най-малко от 10та степен по Рихтер. Щяхме да покажем, как цял един народ направо умира от щастие и гледа сапунени сериали само за да види, как се мъчат другите-нещастните.Има един въпрос, който ще ни издигне за вечни времена в класациите на най-щастливите народи. Щастлив ли си, че въздухът е безплатен? Но да се върнем на рецептата, след като сместа е втасала добре, може да печете, пържите, варите, както си искате, може да си го консумирате щастието и сурово. Също така може да ползвате различни уреди, от капкомер, през лъжица, черпак или направо яжте с ръце. Щастието си е ваше, яжте си го както си искате. Да ви е сладко.

20 септември 2012 г.

 

Култура ли бе да я опишеш

Кой не знае Правец и Банско, кой не е чувал за тях? И мало и голямо знае за Тодор Живков и Вальо Златев. В наши дни Правец стана и любимо място за всеки, който иска да получи масивен инфаркт като Мишо бирата например. Там ходят на поклонение и всичките ни президенти, министър председатели и други избрани за големци. Банско – скиори, лифтове, влекове, хотели, кръчми и банкера Цеко Минев. Всичко това си го знам, дори подочух, че и на двете места може да се поиграе голф. Това последното е едно от любимите занимания на българите, след като успеят да си платят сметките за парно, ток, вода и да си нахранят децата. Сипват си от евтиния бензин – не повече от три лева за литър, мятат се по колите и отиват да разцъкат. Оказва се обаче, че Банско и Правец са и световно известни културни столици. В градчето в полите на Пирин се провежда не какво да е, а ежегоден международен джаз фестивал. Когато потърсих повече информация за него разбрах, че това е едно от най-значимите международни културни събития на балканите. Спечелил е огромна популярност сред специалисти и почитатели по цял свят. Блазе им на джаз маниаците банскалии. Провежда се винаги през август. През същият жегав месец Меката на културата – Правец става домакин на ” Моцартови празници “. Правешкият фестивал е под почетния патронаж на Министъра на културата и на посланика на Австрия. Жителите на малката Виена са известни по света, като върли почитатели на елитарното изкуство – операта. Те искрено се наслаждават на шедьоври като “Сватбата на Фигаро” и “Дон Жуан”. Е, намират се все още някои неориентирани местни жители от Правец и Банско, които на въпросите на репортерите какво мислят и дали им харесва, отговарят: па, то не знаем, слушаме, гледаме, не разбираме, ама нали така са решили. Ние малко по-друга музика харесваме, ама щом така требе. Какво да правят хората, не разбират, че не само си требе, ами направо си сака. Нали пари трябва да се изкарват, да се понапълнят хотелите на местните феодали с участници, изпълнители и гости на епохалните събития. На фона на тези културни достижения, очаквам на площадките на влековете да се организира ежегодно летен фестивал на балетното изкуство, а в Обзор зимни “Моцартови празници”. Оно направо си требе, па си и сака.

14 август 2012 г.

 

Как избягах от Ада

Нали знаете, че няма само лоши и само добри хора. Във всеки от нас има и добро, и зло. И в зависимост от обстоятелства, желания, възможности и други фактори проявяваме ту едното, ту другото. Точно затова, като умрем не стоим само в Рая или само в Ада. Разпределят ни точно толкова колкото сме заслужили. Е, има единици, които си седят само в пъкъла или в райската кръчма, но това е толкова рядко явление, че не си струва да се обсъжда. Между впрочем, райската кръчма се намира в райската градина – култово място, струва си да се посети. Като ми дойде времето ме преместиха в Ада. Екскурзоводът ме води покрай казаните с врящо масло, вътре се пържат хората, до всеки казан се вее националният им флаг. Кой от каква народност е. Около казаните – стражи, охрана, само до българският никой няма. Никой не го пази. Нищо ново, това го бях чувал, че е така. Ние си знаем, че няма нужда да ни пазят. В Ада сме известни, че сами дърпаме за краката обратно този, който се опита да избяга. От управата са доволни от нас – спестяваме им разходи. Екскурзовода ми разправя, че от другите казани, въпреки строгата охрана непрекъснато имало бегълци. Помагали си хората, избутвали един по един сънародниците си да се измъкнат. Скочих аз във врящото масло при българите. Зарадваха ми се. Обясниха ми какви са правилата на съжителство – правила няма. Пържим се всички заедно. Доплува до мен един по-възрастен мъж, бай Петър. Него често го местили от Ада в Рая и обратно. Но той бил свикнал на това още докато бил жив, жена му го натренирала. Посочва ми той към ръба на казана и ми вика. Виждаш ли тия дето се опитват да изпълзят нагоре. Виждаш ли как по пет шест човека им висят на краката, няма измъкване. Гледах аз, гледах и по едно време ми светна. Легнах по гръб, направих щастлива физиономия и започнах радостно да се плацикам. Веднага се събраха всички около мен. Какво правиш бе? Нищо, кефя се, релаксирам. Много ми е гот. Тутакси ме грабнаха и ме изхвърлиха от казана с врящото масло. Вече спасен, ги чувах как ме псуват. Мамицата му, хубаво му било, я да се маха!

07 септември 2012 г.

 

Корупционна стълбица-любимата българска игра

Абсолютен хит на пазара на електронни игри е създадената в България “Корупционна стълбица”. Невероятният успех се дължи на това, че за нея няма възрастови ограничения. Деца и юноши играят с образователна цел и се подготвят за живота, който ги очаква. Възрастните не могат да се откъснат от уникалната разработка, омагьосани са. Вече никой не играе на любимите доскоро стратегически игри, никой не се занимава с виртуални ферми всички са погълнати от “Стълбицата”. Няма да се впускам в описание на прекрасните решения на графичния дизайн. Ще ви разкажа за структурата и героите, които може да си изберете. Първо ниво – тук имате два вида герои, получаващи подкупи и даващи. Катаджии взимащи 20лв. от всеки шофьор-нарушител, дребни общински и държавни чиновници, които срещу кутия бонбони или бутилка с алкохол издават справки веднага вместо да кажат елате утре. Като всяко начално ниво играта е на дребно. Целта е да съберете или раздадете колкото се може повече “подаръци”, бързо преминавате към второ ниво. Изборът ви се разширява. Създавате малък семеен бизнес или среден. Откривате обекти за търговия на стоки на дребно. Изживявате се като собственик на ресторантче, магазин, кафене и др., като непрекъснато подкупвате държавните чиновници, които ви идват на проверки. Може да изберете и да бъдете в ролята на инспектори от ХЕИ, пожарната, инспекция по труда, НАП, НОИ и т.н. Списъкът с герои представители на държавата, които събират рушвети е достатъчно дълъг, имате богат избор. Получавате точки за обща сума раздадени подкупи и за брой подкупени. Съответно за брой рекетирани и максимална сума събрани рушвети. Достигате трето ниво. Възможностите се разширяват. Играта става много по-сложна и интересна. На този етап героите са представители на среден и едър бизнес. Подкупвате не редовите чиновници, а техните началници. Ръководители на отдели, направления, дирекции, шефове на агенции, кметове. Участвате в нагласени търгове и конкурси за обществени поръчки. Укривате данъци в големи размери, митнически измами. Тук можете да подкупвате началници в полицията, следствието, прокуратурата, съда. Всички те ви помагат да решите един или друг казус в своя полза. Създавате си своя частна армия от корумпирани или обратното набирате клиенти, тоест корумпиращи ви. На това ниво ви се налага да се справяте и с ваши конкуренти, които се стремят да ви изритат от играта. Тръпката е неописуема. Освен по брой зависими от вас и количество раздадени или получени подкупи, трябва да издържите и достатъчно дълго. Успеете ли преминавате на четвърти и последен етап от играта. Вие сте новобогаташ – олигарх, ръководите 50-80 фирми в различни сфери. Оглавили сте контрабандни канали, банки, медии. Правите “услуги” на депутати, министри, министър-председател, президент. Сам назначавате удобни вам висши полицаи и магистрати. Контролирате политически партии. Ставате част от тези които реално управляват държавата в своя полза. Заграбвате държавни гори, плажове, земи, всичко за което се сетите. На това ниво се очаква вие самите да проявите креативност. Целта е да измисляте всевъзможни схеми за ограбване и ощетяване на държавата. Колкото сте по-изобретателни и безскрупулни, толкова повече точки печелите. Конкуренция привидно нямате, имате партньори – други олигарси, с които трябва да се разберете кой какво да контролира и открадне в държавата. Играта свършва когато се превърнете в най-могъщия олигарх и реално станете едноличен собственик на страната. Нивото предлага възможност от корумпиран висш държавен чиновник да се трансформирате в олигарх. Краят на играта може да настъпи и неочаквано за вас, ако получите масиран инфаркт или по някакъв друг начин бъдете отстранен от “партньорите”. По данни от последните социологически проучвания тази игра е обсебила 99% от българските граждани. От предучилищна до преклонна възраст. Като в малкото минути от денонощието, в които българите не играят, те си мислят за играта. Удоволствието е гарантирано. Успех.

04 септември 2012 г.

 

Консултативен съвет за вълча безопасност

Вълците са разтревожени. Овцете се бунтуват. Облекли си лъскавите нови кожи хищниците и се събрали на консултативен съвет за вълча безопасност. Разбира се пръв взел думата този с най-дебелия врат. Побратими,тук присъстват водачите на всички глутници. Знаете защо сме тук, белите и черните овце си скочиха, което само по себе си не е толкова лошо за нас, но има опасност добитъка да обърне гневът си срещу нашето вълчо царство. Това ние не можем да допуснем. Така, че давайте предложения, какво да направим за нашата безопасност. Лесна работа, изръмжал един алфа вълк, ще им обещаем това което искат. Ще направим списъци на най-охранените, техните имена и без това не са тайна за никого. И ще започнем да ги разследваме защо са им толкова дебели вратовете. Естествено след няколко дни като отмине шума никой нищо няма да си спомня. На овцете паметта им е къса. Чакайте малко, обадил се друг. Предлагам най-важните имена, на тези които стоят над всички глутници изобщо да не ги замесваме. Нека от всяка група да си определим кого ще вкараме в списъка. А най-добре е да вкараме повечко имена на овчари, после ще им разрешим да си заколят по някоя и друга овца за компенсация. Зарадвали се вълците, завъртели щастливо опашките. Потрили доволно лапи, поозъбили се един на друг ей така заради вълчата си порода и се разотишли. Всеки да наглежда своите стада и пастири. Така приключил важният за вълчата безопасност консултативен съвет.

30 август 2012 г.

 

Охлюв и политик

Пълзи си охлювът, похапва, по едно време гледа пред себе си огромна слузеста диря. Явно оттук е пропълзял преди малко политик. И наистина, на около два метра по-надолу го вижда. Ей,братчед, много си се разлигавил бе! Политикът извил глава. Какъв братовчед съм ти аз бе, охлюв такъв. Е как, рода сме си с тебе. Човечеството може да е произлязло от маймуните, но вие политиците сте наши потомци. Пълзите нагоре-надолу, след вас е хлъзгаво, като след цяло стадо охлюви. Пасете като нас, а най-важното е, че се размножавате като нас. А бе ти да не си ял някоя отровна билка, какви са тия глупости, сопнал се политикът. Чакай, недей да се пениш. Слушай, ние охлювите сме хермафродити, разменяме си сперма и после всички раждаме. При вас е същото, съешавате се помежду си и накрая всички раждате, само че не охлювчета, а далавери, корупционни схеми и политичета, които са ви одрали слузта. Ние си носим къщичката винаги със себе си и не я сменяме. А пък вие сте голи охлюви. Винаги сте готови да се хлъзнете в някоя чужда къща, да опасете всичко и след това да я смените. Политикът бил известен с това, че никой не може да го надговори, отворил уста да отвърне, но излязла само пяна. Опитал пак и отново нищо, само се разпенвал все повече. Охраненото му тяло се свило, изпънало се и той запълзял с бясна скорост колкото се може по-далеч от охлюва.

25 август 2012 г.

 

Симпатична корупционна прогноза

Здравейте българи! И днес ще преобладава прекрасно време за всякакви корупционни схеми. За тези от вас, които искат да се възползват и да си направят излет в общински и държавни учреждения с цел да получат удостоверения, справки, скици, копия от документи, препоръчваме да носите със себе си хубава кутия с бонбони, бутилка или да се обадите на приятел. Ще получите необходимата ви услуга веднага или в срок до 24 часа, вместо да чакате 45 дни. За любителите на хубавото време по високите места като общински съвети, кметове и областни управи е необходимо да сте екипирани подобаващо. С пари в пликове и помощ от приятел. Ще останете доволни и заредени с оптимизъм от срещите ви с подкупни и обичащи парите ви местни първенци. Ако сте решили да се възползвате от услугите на полиция, следствие, прокуратура, съд, за да разрешите свой битов или бизнес проблем или за да вгорчите живота на ваш съсед или конкурент, задължително ви е необходим бивш милиционер, който държи в зависимост слугите на народа. Плащате на него, а частната държавна машина ви решава казуса. Ако имате намерение да подишате чист алпийски въздух и да се насладите на прекрасните гледки в най-високите корупционни етажи, сега е моментът. Трябват ви повечко пари, имоти с които ще се отблагодарите на депутати и министри и най-важното, не забравяйте да вземете със себе си “чадър”. Времето в тези надморски височини бързо се променя. В средносрочен и дългосрочен план не се очакват съществени климатични промени. Мощният корупционен циклон, обхванал цялата страна ще се задържи задълго. Нищо няма да помрачи доброто ви настроение. Възползвайте се, усетете сладостния трепет. Навън ухае на корупция!