Лешоядите се събират и му изкълвават очите, разкъсват му плътта, парче по парче, изяждат го. След това се оригват и казват: тоя дори не беше вкусен, я да опитаме следващия.

И така, имало едно време един кмет, започнали при него всеки ден да идват разни хора с разни предложения. Всеки имал различни идеи, но едно било общото – всеки предлагал рушветче. Кметът с добро сърце помагал, помагал, взимал, взимал, но един ден при него дошъл чичко милиционер и му казва. Не си прав, кмете, не се прави така, като идват при теб хората, ти по-добре им казвай – я отидете при добрия чичко милиционер, и аз ще взимам от твое име и ще си делим, защото ти вече не смогваш на рушветите, кога ще работиш, я виж как си се напрегнал. И започнали двамата другари да помагат на хората, единият ги препраща, другият взима рушветчетата и всичко си вървяло по мед и масло.
Обаче апетитът идва с яденето и една вечер, след тежък трудов ден, изпълнен с много тежки моменти, тежки в буквалния смисъл (пачките пари тежат), двамата работохолици седнали да пият по една турска ракия.
И от дума на дума си казали – защо ние двамата сме толкова пасивни, защо чакаме хората сами да идват при нас, дай да почнем да се оглеждаме, ние да потърсим хора, които имат нужда да им помагаме.
И започнали двамата юнаци да търсят, да намират и да помагат на хората. Намирали бизнесмени, на които бизнесът им натежавал и те им го взимали, да не се мъчат… Намирали хора с повечко пари и им помагали да се избавят от тази тежест. Трудили се неуморно, без почивен ден, толкова много хора с проблеми, а пък те с тези добри сърца не можели да гледат безучастно как хората се мъчат. Обаче работата станала толкова много, че се наложило пак да почнат да умуват юнаците как да се справят. И добрият чичко милиционер, понеже бил високо интелигентен, казал. Я, кмете, да си привлечем в нашата дружина верни другари, които да ни помагат, че работата е много и не смогваме. Кметът добродушно се съгласил, нали всичко което правим, го правим за хората, казал той. Кажи какво си намислил? Ами какво, ще привлечем в нашата юнашка дружина мои авери милиционери, те пък ще докарат техни следователи и така нататък, прокурори, съдии и др. В крайна сметка, всеки ще помага с каквото може, важното е да има мир и разбирателство в града, нали за тяхното благо работим. Ти, кмете, ще дадеш някой и друг обект на когото трябва, някое и друго жилище и, изобщо ти си с голямо добро сърце, ще помагаш на хората. Полицаите, следователите, прокурорите и съдиите, нали са наши съграждани, трябва да им се помага. Те пък, когато се наложи, винаги ще защитават интересите на добрите хора, тоест нашите. Можеш да звъннеш на някой големец в столицата да помогне с назначаването на наши момчета, където е необходимо. И така ще си работим спокойно и задружно, ще помагаме на хората, ще облекчаваме техните болки, да не мислят за бизнес, да не се притесняват за парите си. Хората трябва да са спокойни, има кой да мисли за техните пари, жени и деца, има кой да се грижи за тях. Нашата сговорна дружина ще им взима всичко. Те да си гледат живота, стига са се мъчили тия бедни хора. А пък най-уморените ще ги пращаме на почивка в ареста или в затвора. Речено-сторено, изпълнили юнаците всички задачки, които си поставили. Взели си даже и журналисти, нали добрината трябва да се популяризира. Нали хората трябва да знаят къде могат да бъдат комплексно обслужвани. И така работили дълги години, на много хора помогнали, много майки разплакали, много бащи от щастие не издържали и се самоубили. Ах, тези добри хора, с големи добри сърца. Няма свършване тяхната доброта. Безгранична е тяхната обич към хората, техните пари, жените им и децата им.

И как беше, лешоядите се събират…