–

Защо въпреки многобройните служби и огромния държавен ресурс насочен за борба с престъпността тя продължава да е бич за обществото ни? Как така все не можем да се справим с нея? Прастара е истината, че за всичко си има причина. Както за съществуването на даден проблем, така и за справянето или несправянето с него. И задължително някой някъде получава облаги от статуквото. Престъпността най-общо се разделя на две основни части. Битова – конвенционална и организирана, по високите етажи на властта с мощни корупционни схеми. Двете части са взаимно свързани. Колкото по-силна е корупцията, колкото повече се източват парите на българските данъкоплатци в джобовете на олигарси и местни феодали подкрепени от корумпирани от тях политици, магистрати и други държавни чиновници, толкова по-силно се разгражда социално-икономическата система. Разбива се здравеопазването, образованието, увеличава се безработицата, доходите остават мизерни. Населението обеднява. Изчезват необходимите условия за развитие на малък и среден бизнес. Всичко това води до ескалация на битовата престъпност. С отнемането на възможностите за достоен живот се освобождава поле за действие на завистта, злобата, гнева, насилието. Вярно е, че борбата срещу конвенционалната престъпност се води най-добре с правилни финансови и икономически мерки, не с полицейщина. В същото време несправянето с всепоглъщащата корупция и бандитизма, вихрещ се по високите етажи на властта обезсмисля всичко. Би било прекрасно да се справим с престъпността или поне да я сведем до минимум. Логично е да се предположи, че това е цел към която се стремим всички. Но не е така, престъпността е изгодна. Тя е полезна за някои български граждани и точно затова процъфтява. Без нея олигарси и местни феодали няма да могат да си строят голф игрища, няма да имат хотелски комплекси, частни самолети, яхти и др. Без приватизация-кражба, заменки, нагласени обществени поръчки, комисиони, контролирана контрабанда и финансови измами, бейовете няма да могат да си тъпчат търбусите. Парите ще отиват по предназначение – обратно в социалната сфера, в икономиката, тоест ще стигат до тези, които са ги създали – до данъкоплатците. Без престъпността ще бъдат много разстроени корумпираните политици. Те няма да могат да продават влияние. Няма да имат възможността да служат на чорбаджиите с яхтите и самите те да се облажват. Ще бъдат много тъжни всички министри, техните заместници, директори на фондове, дирекции, управления и т.н. Няма да могат да крадат държавни пари, слугувайки и изпълнявайки задачите поставени им от агите от първите две групи. Горките, ще останат на една гола заплата. Без престъпността ще страдат и корумпираните полицаи, следователи, прокурори и съдии. Те няма да могат да защитават грабежите извършвани от посочените по-горе три групи заинтересовани. За прикриването на престъпленията, за чадъра който са опънали над извършителите им, те получават огризките. Както верните кучета ги хранят, така е и при тях, доволните стопани им подхвърлят по някой и друг апартамент, вила, земя….все такива огризки. И кучетата пазачи пазят, пазят разбойниците да могат да безчинстват необезпокоявано. Престъпността е сладка. Самото й съществуване е изгодно за целия държавен апарат. Тя служи като плашило и като средство за допълнително източване на пари уж за борба с нея. Много е удобна и за отвличане на вниманието на хората. Престъпността е измислена, организирана и осъществявана от бейовете и техните слуги и се охранява от кучетата пазачи. Тя се подхранва, отглежда се, за нея се грижат. Ясно е, че битка срещу нея няма. Да не са луди да се борят срещу себе си? Фрази от рода на: “мерки за борба с корупцията” и “борба с организираната престъпност” и др., съвсем скоро ще бъдат заменени с “мерки за обгрижване на корупцията” и “подпомагане на организираната престъпност”. Това е и в синхрон с друга хитова дума повтаряна като мантра от папагалите шамани – прозрачност. Къде по прозрачно? Всичко е ясно, остана само да се добави като национален празник денят на престъпността. Има кой да му се радва.