655-402-rosen-plevneliev-i-kralica-elizabet-вести Снимка: Вести.бг

Прочетох във вестниците, че българският президент Росен Плевнелиев се срещнал с английската кралица. Ихаа! Страхотна новина! Викам си, я да потърся кадри от паметното събитие. Да видя кое как е било. Гледам някакъв комсомолец с чуждо сако и риза, останала му от пионерските години, килнал вратовръзката на една страна топурка на място под касата на някаква врата. Изведнъж главата му рязко падна на гърдичките му. Още по-отривисто я вдигна, като несвоя и пак му падна. И така няколко пъти. Не го разбрах това движение. Леко се притесних при следващия такт да не я загуби. Да не се изтърколи пред него. Но едни приятели ме успокоиха – това било нещо, като да покаже уважение и почит пред домакина. Аха, ясно. В следващия кадър нашето човече Буратино тръгна с маршова стъпка точно към този домакин, който се оказа една баба. Само че засукана. Много добре поддържана, елегантно облечена и с приятно излъчване. Възрастната жена запази самообладание около 3 секунди. Поогледа се плахо, сякаш търси къде да се скрие от напористия пришълец, но стоически остана на място. Чудото се приближи плътно и широко отвори уста. Започна да говори, да говори, да говори… Дали от външния му вид или от приказките, не стана ясно, но миловидната баба изглеждаше потресена. Очите й се разшириха.Смесица от страх и недоумение, вместо протоколна физиономия за добре дошли. Наблюдавайки сценката, се сетих как Роската умилно обясняваше, че в едно от миналите си прераждания е бил ирландска пастирка. Светна ми! Чак сега зацепих какво се случва. Трепети, вълнения, безкрайни монолози. Всичко си дойде на мястото. Можете ли да си представите душичката на бедната верноподаничка на Нейно Величество. Тя е приета от своя суверен. Малката раздрипанка, паркирала стадото с овце на поляната пред Бъкингамския дворец, очи в очи с кралицата на Британската империя. Исторически момент, обилно гарниран с разтърсващата миризма на пресни дърдонки. Съжалих я бабата. Тя все още се оглеждаше. Явно търсеше президента на България.

Ивайло Зартов, 03 април 2014 г.