–

Няма да е много справедливо, ако заклеймим медиите, само като проводник на лъжи и манипулации. Функцията на медиите е да информира. И все пак, често ние се разгневяваме срещу очевидния опит за некоректни внушения. Наричат медиите – отделна власт. Власт, с всички реквизити, необходими за оцеляване в пазарния механизъм. Медиите са огледалното копие на политическото структуриране на обществото. Всеки може да определи, на коя политическа платформа симпатизира отделната медия. Ако сме честни, ще признаем, че няма НАПЪЛНО независима и обективна медия. Подчертах думата „напълно”, с цел да ви илюстрирам колко обтекаемо и лицемерно е определението на медиите за самите себе си. Нима съществува понятието „полу-честен” или „полу-корумпиран”? Голяма част от обществото приема изнесеното от медиите, като неподправена истина. Много хора не могат дори да си представят, че някой може да излъже, без да му мигне окото „по телевизията”.

Медиите разглеждат реалността като спектакъл. Ако наблегнат на дадено събитие, то се превръща във ФАКТОР и участва в пиесата, наречена „обществен живот”. В обратния случай, обстоятелства, които не биват отразени не са фактори на обществена възбуда. Не е толкова важно естеството на събитието, а степента на дразнене и мащаба на предизвикания коментар. Следователно, вече имаме основание да подозираме „избирателност” на информацията, която ще получим. Информацията се избира и градира по важност от медията, която фактически определя „дневния ред” на зрителя. Не на последно място е интонацията на съобщаване, времетраене на репортажа и комплекс от специфични методи на представяне, зависещи от типа на медията – печатна или електронна. Една новина може да бъде съобщена по десет различни начина, които да предизвикат двайсет различни емоционални интерпретации. Медиите са в състояние да направят симпатичен и най-отявления терорист – камикадзе, или да предизвикат отвращение към Дева Мария – всичко зависи от конюнктурата. Освен това, информацията има всички характеристики на рекламата. Многократно повторена, тя се превръща в натрапчива тема за разсъждения и въздейства на подсъзнателно ниво.

Очевидно, степента на въздействие на медиите върху формирането на обществените нагласи е огромно.  Бидейки основно средство за комуникация между обществото и политиците, и между обществото и фактите, медиите са изкушени да интерпретират себе си, като неподлежаща на контрол или критика отделна властова структура, в името на „свободата на словото и информацията”.

Описах това, за да се разбере, че подобен инструмент за въздействие не може да остане нито независим, нито обективен. Прилагането на каквито и да е морални категории към работата на медиите е нелепо. Случаят със сайта „Уикилийкс” разруши до основи представата, че медиите са глашатаи на истината. Оказа се, че „неудобните” за властта факти се прикриват най-ревностно именно от медиите. И ако досега, „моралът” им бе дискусионен, вече няма никакво съмнение в пълната симбиоза между медии и власт. Медиите създават така наречената „паралелна реалност” – комплекс от виртуални взаимоотношения в политическата класа, различните общности и всяка друга легитимна или криминална власт. Тези отношения се „разиграват” до възникването на „необходимия” скандал.

Стремежът за „налапване” с аудитория е водещ, поради зависимостта на медиите от рекламата. „Цената” на една медия се измерва с броя потенциални консуматори. Битката за рекламодатели и потребители е яростна, безмилостна сеч, невидима за обществото. Тази тема се избягва много старателно, тъй като скандалните факти около нея са взривоопасни за целия медиен пазар. Ясно е, че свободата на словото и правото ни да знаем истината са поставени в пряка зависимост от пазарния механизъм. Обществото съзнателно се невротизира и прагът на дразнимост непрекъснато се повишава. Тук няма конспирация. Ако обичате сладко и ядете торти в продължение на месец, ще установите, че баналния шоколадов десерт вече не ви изкушава. Но ако ви лишат изобщо от сладко, може и да полудеете. Информацията се е превърнала от полезна необходимост, в пристрастяващ наркотик или упорит, но безполезен и понякога дори вреден навик. Да се запитаме – каква част от информацията, която всеки ден получаваме от медиите ни е нужна или е дори само любопитна? Ще се изненадате – под един процент.

„Паралелната медийна реалност” е характерна и с това, че създава изкуствени зони на интерес. Тя ни впримчва да преживяваме виртуални проблеми, режисирани от самите медии. Феноменът на „известността на всяка цена”, който в гротескния  му вариант кара хората да стрелят по знаменитости, също е продукт на медиите.

Окуражителното е, че ако преди няколко десетки години една радио-пиеса ( описваща „на живо” нашествие на извънземни ) побърка американските слушатели и ги прати по мазета и бункери, днес, с разрастването на глобалната мрежа основателните подозрения и недоверие на обществото към медиите растат.

Тъй като всяка власт се стреми да запази себе си, медийният монопол върху информацията, рекламата и политиката няма да бъде преотстъпен лесно. Необходимостта от обществено доверие в качеството и истинността на получаваната информация, още дълго ще продължава да поддържа статуквото. И докато това не се промени, ще продължават да ни правят на идиоти.

Владимир Владимиров, 28 август 2013 г.