–

Имало едно време три сестри. Верчето, Надето и Любовчийката. Големи палавници били. Първата кой където я видел веднага изпадал в транс и започвал да вярва на всякакви чудеса. Че ще си намери работа, че заплатата ще му стигне до края на месеца, че като остарее с пенсията си ще обикаля света. Захласвали се хората и твърдо вярвали, че някой ще ги оправи. Втората пък като я зърнели и мигом се озарявали. Запривиждали им се едни такива прекрасни картини, как си плащат всички сметки за ток, вода, парно, как пазаруват с децата си по магазините с пълни кошници. Как всяка събота и неделя сядат в новите си автомобили и с цялата фамилия отпрашват на почивка. А в края на всеки месец понеже им оставали много пари ги пращали на гладуващите в Сомалия и Етиопия. Третата сестра създавала абсолютна суматоха около себе си. Полудели от любов избиратели радостно подтичвали от избори на избори да гласуват кой да ги ограбва. Много им харесвало да ги оправят. Обладани от невидима сила с копнеж протягали ръце към всеки следващ, който им обещавал любов. Няма болка, няма тъга, няма мъка, с притъпени сетива животът им бил безкраен празник. Такива ги вършели тия трите сладурани. Майка им, викали й Мъдрата, един ден се усетила и като им обърсала по един шамар ги натирила: я да се махате, марш вкъщи. Стига сте им мътили главите, оставете хората да осъзнаят, че живота им е само и единствено в собствените им ръце. Щом чакат на готово и не контролират избраниците си няма да живеят добре. Нека разберат, че сами са отговорни за щастието си и за нещастието си. Трите хубостници се опитали да се защитят: ама мамо, хората имат нужда от нас, как така без вяра, надежда и любов? Ей така, троснала се Мъдрата, първо имат нужда от проглеждане и здрав разум. А като пораснат, тогава и вас ще ви гледат с други очи. Заключила ги тя в къщата и зачакала хората да пораснат.