–

От известно време имам удоволствието да гледам телевизионните изяви на министъра на вътрешните работи Цветелин Йовчев. Гледам и му се радвам. Защо се радвам ли? Ами защото, докато беше шеф в ДАНС никой не предполагаше що за човек е. Никой не го интервюираше, не го канеха по телевизионните студиа. Нямахме представа кой ръководи българското контраразузнаване. Слава Богу, направиха го шеф на МВР и сега имаме възможност да си направим съответните изводи.

Първото впечатление беше, че това е солиден мъж. Висок, стегнат, дисциплиниран, дори изглеждаше интелигентен. Викам си, браво! Добре, че го извадиха от секретните служби и го сложиха за министър на излъчващото селяния и простащина МВР. Дори бях потиснал в себе си факта, че неизбежно този човек ще защитава интереса на шайката от олигарси, местни феодали и слугите им – политици и магистрати. Знаех си, че е на страната на бандата, виновна за 24-годишния геноцид над българския народ, но изпитвах някаква чисто визуална симпатия към него. Може би, защото не приличаше на физкултурник, нито на селски кмет.

И какво стана? Видях висш пилотаж от скрити, полуоткрити, открити и всевъзможни други заплахи към българските граждани. Видях милиционера. От интелигентното излъчване нямаше и спомен. След „хитрите” сплашвания, последваха откровени лъжи, манипулации и неприкрит натиск. Той не знаел защо полицаите били с извадени значки в нощта на предизвиканите от самата полиция сблъсъци зад парламента. Изобщо нямал представа, че са без отличителни знаци, докато бият и ритат в гръб жените и мъжете, които им плащат заплатите. Какво излиза? Българските данъкоплатци дават над 1 млрд. лева годишно на МВР, за да могат те да ги налагат анонимно. Като при това съвсем „случайно” министърът на биячите е в позата „Аз съм само за малко и пея в хора”. Излиза, че Йовчев издава заповедите в МВР, но има амнезия. Или пък някой друг го допълва. Много хубаво. Как да не се радва човек?

Още по-приятно ми стана, когато го попитаха редно ли е полицай да блъска с каска камерата на една от националните телевизии? Тук бившият контраразузнавач направи изключително професионален ход. Побегна надолу по стълбите, викайки – „Няма да ви отговарям три часа на въпросите”. Журналистката направи няколко неуспешни опита да зададе въпроса си, догонвайки го, но той беше по-бърз. Явно в ДАНС ги учат добре. Как да бягат по стълби и как да не отговарят три часа. Същият симпатяга е издал заповед, а може и да не е той. Да се спират автобуси с български граждани по междуселските и междуградски пътища. Да се привикват по районните управления, да им се връчват предупредителни протоколи. За какво ли ни предупреждава министъра? Да не се возим по автобусите, да не ходим по улиците и площадите? А може и да е за това, че ще ни арестуват, ако не използваме Терминал-2 на летище София. Да му се махаме от очите, иначе бой и задължително в гръб. Страшна метаморфоза!

Сега, вместо да ми е симпатичен, ми стана гнусен. Направо изпитвам отвращение, което обаче не намалява радостта ми, че получихме възможност да разберем кой е сменил физкултурника Цветанов. При Цецо имаше полицейски произвол. При Цветльо само бият в гръб и плашат, плашат и бият в гръб.

Ха, чак сега забелязах: Цветан и Цветелин, а и двамата са височки, снажни юначаги и обичат да бягат. Какво ли още общо помежду им може да има? Ааа, сетих се! И двамата са от една партия. Викат й Герба на БСП, или Бесепарски Герб ли беше? Както и да е. Важното е, че пак ни зарадваха.

Ивайло Зартов, 5 август 2013 г.