От зарзаватчийницата

Искате ли пресни, свежи новини от зарзаватчийницата? Ако лекичко ви понамирисват, повредата не е у вас. Това е защото са екстремно свежи.

Президентът Плевнелиев държа реч пред Обединените нации. Ура! Екс президентът Първанов също дръпна прочувствено слово, само че пред необединените българи. Пак ура! Гледах ги и двамата по телевизията и много им се зарадвах. Роската с възможно най-напушената си усмивка заяви, че това бил най-щастливия ден в живота му, защото седял до президента на САЩ  Барак Обама. Все си мислех, че най-щастливите дни са когато ти се роди дете или когато си понесен на крилете на любовта. Възможността за възникване на потомство между Барак и Пастирката не е за подценяване, въпреки че звучи малко екстравагантно. Много по-вероятно е обаче, ощастливяването да е следствие на сбъдване на мокри сънища. Честито! Радвай се, народе, президентът ти е щастлив. А това, че любовта е споделена се вижда в речта му – точно повторение на думите на любимия Обама. Еднакви позиции по всички точки, което си е нормално между влюбени. Идилия! Представяте ли си, Роската  чучнал в скута на Чичо Сам? Уха! Наздраве за младите! Само дето родата на сватовете ми е странничка.

Горе-долу по същото време, в центъра на София се изтъпанчи не кой да е, а зам.посланикът на САЩ и пред събралото се множество обяви, че е дошъл с мъжа си. Аха, правилно прочетохте – с мъжа си. Както и да е, любов, какво да я правиш?

Докато настоящият главнокомандващ преживяваше върховното си щастие зад океана, екс президентът Параванов хлъзна поредната си сънена  реч пред родната аудитория. Тук усмивки нямаше. И на любов не миришеше. Врътнаха старата чалга, само че вече не се казва проект АБВ, нито ГДОЛ  (Гражданско Движение за Обединена Левица). Сега ще са дискусионни клубове и в тях щели да се мъдрят политики. Кой както иска да си го превежда. Сънливата обстановка изобщо не предвещаваше нищо весело. И изведнъж – ТРЯС! Бомба! Параванов щял да се бори с монополистите, олигарсите  и корупцията по високите етажи на властта. Аууу, направо ги видях как се разтрепериха неговите приятели. Тресат се, само че от смях. Пак така се кикотеха и когато „страшният” Сергей Станишев ги заплаши със същото. Страшен смях. И Батман Бойко – великият обещавач на справедливост и възмездие се превърна в смехурко. И Волен, и Болен и кой ли не от надуваемите кукли използват хумора вече 24 години. Явно се харесва на публиката дотолкова, че дори докато надуват следващата кукла – Валерко Скатски, не спират плочата. Все същите страшни смешки. Все същите изгнили домати.

Интересна работа. Когато отидем на пазара, ходим между сергиите, обикаляме, сравняваме и накрая избираме след дълго умуване възможно най-пресните, най-хубавите зеленчуци и плодове. Никога не протягаме ръка към гнилоч, нали така? Никога не храним децата си с развалени, смърдящи отпадъци, нали така? Е, защо тогава избираме за себе си и за децата си най, ама наистина най-гнилите и вмирисани управляващи? Защо се храним с прокиснала помия вече 24 години? Защо?

Ивайло Зартов, 02 октомври 2013 г.