Не е новина, че заради геноцида в България над 2 милиона български граждани избягаха от родината ни. Това си го знаем. Но колко от тях, преди да напуснат разградения двор са се отказали публично от българското си гражданство? Опитвам се да си представя какво би се получило, ако милионите бежанци посочат с пръст и назоват имената на виновниците за геноцида. В списъка с престъпници съвсем заслужено ще се окажат имената на всички управляващи през последните 24 години. Ето ви поредното доказателство за това, че България е окупирана от шайка брутални, безочливи, нагли бандити.

Редовият все още български гражданин Марин Грудев Мидилев пише до техни превеличества, Министър председателя Орешарски, Председателя на Народното събрание Миков и Главния прокурор Цацаров (ИСК):

„По навик след персонална смяна на персоните, заемащи вашите длъжности, съм се обръщал към всички вас”… „Протестът ми е бил винаги един и същ…”, „Навик ми е да получавам потвърждения, че Конституцията и законите, спрямо мен са спазени., чрез откази или мълчаливи откази от институциите – бюрократи и прокурори, които в момента управлявате, както и отказ от правосъдие от Върховен административен съд!”.

Колко българи се самозапалиха, заради стъпкването на и без това едва тлеещата надежда за по-добър и справедлив живот? Колко са хората, които след като са преминали през всички кръгове на ада, тоест през българските кривосъдници и бездушни чиновници, поглеждат към тубата с бензин и клечката кибрит, като към последна инстанция? Марин няма да се пали. След като десетилетия се бори с вятърните мелници е решил да напусне Абсурдистан – страната на узаконената несправедливост.

Той е бил войскови разузнавач. Член е на МЕНСА – България и на ИРИОН. Никога не е членувал в БКП или която и да е друга политическа партия. През далечната 1987 г. негов пряк началник пожелава да си впише името, като съавтор под една от многото научни разработки на Марин Мидилев. Безпартийният разузнавач отказва. Следват репресии и лоши характеристики и през 1992 г. го уволняват със служебна бележка. Не му предоставят копие от заповедта. Атестацията, в която се мотивират за уволнението му „поради некадърност” не е подписана от никой – там седят три празни полета на мястото за подписи. Освен скалъпените мотиви, вероятно съществува и измама с подправяне на подписа на министъра на отбраната, който седи под заповедта. Това Марин разбира от интервю на покойния вече министър Сталийски, в което той дава изявление, че по времето, докато е бил министър не е подписвал нито една заповед за уволнение на офицер. Въпреки изискваната от Мидилев тримерна графологична експертиза, той не получава никакъв отговор. Четиринадесет години Марин пише абсолютно до всички отговорни и безотговорни фактори в държавата. До министри, министър председатели, омбудсмани, депутати, съдии, прокурори… Единственото, в което успява, е да получи най-накрая, след 14 години ходене по мъките, извадка от заповедта и препис-извлечение – единственият от всички предоставени документи, който е подписан от Министъра на отбраната (по това време Веселин Близнаков).

Отказани са му всички опити да заведе дело. Да поправи по законен ред несправедливостта. Инстанции, институции и чиновници се гаврят с бившия военен разузнавач. „Държавата” не се интересува и от това, че този човек може да бъде от полза за обществото с научните си разработки. Само за справка: МЕНСА е клубът на най-високо интелигентните и доказано умни и надарени хора в цял свят.

Между другото, Марин живее в Димитровград. Сега се готви да напусне чалга-територията, страната на силиконовите цици, джуки и разлюляните задници. Ето какво пише след поредния отказ от правосъдие:

„Вашите отговори ще използвам след евакуацията ми от вашата държава в нормална такава, където има законност и ред. За отказ от българско гражданство, защото знанията ми, уменията ми и възможностите ми са неприложими тук”.

Марине, те гадините това искат. Всички умни, интелигентни и сърцати хора да бъдат прогонени.За да останат тук само робите. Всеки човек има право сам да решава съдбата си – спор няма. Но те моля да не ги наричаш в писмата си „господа”, „почитаеми”… „с уважение”. Разбирам, че доброто ти възпитание те принуждава да спазваш правилата на добрия тон. Но, приятелю Марине, тези бандити трябва да свикнат хората да се обръщат към тях така, както са заслужили. Например: изроди, червеи гнусни, паразити, гадини…

Моля те, ако можеш остани! Колкото и да си смазан от битовизми, от обиди, от заобикалящата те мизерия – духовна и материална. Остани, за да ги победим! За да ги накажем за геноцида над българския народ. Знам, че с това „Остани!” ти бъркам още по-дълбоко в раната. Но пък и ти си знаеш, че няма как да не те призова да останеш и да продължиш битката. Да продължим да се съпротивляваме. Ще победим. Сигурен съм.

Ти си военен. Ще ти го кажа така: Не сме получили заповед за отстъпление. Остани, моля те!

 

Ивайло Зартов, 10-12-2013 г.

Линк към по-разширена публикация в ЕвроЧикаго