Образование. Какво означава тази дума? Какво е значението й? Каква е истинската тежест на тази дума? Дали е достатъчно децата ни да се научат да пишат и да знаят колко прави 2 плюс 2? За общество, което си е поставило за цел да създава роби, може би е достатъчно. За народ, изпаднал в летаргия, в безверие и бездушие, сигурно е нормално. За нация, която е отговорна и иска да има бъдеще, е катастрофа. Образованието е по-важно от военната мощ, по-важно е от икономическото моментно състояние на държавата. Качествената образователна система е базата, основата върху която може да се построи всичко останало. Образование – това не е само да си грамотен, да пишеш без грешки и да получиш диплома, която ще ти даде възможност да станеш общ работник, наркодилър или проститутка. Преди всичко то е възпитание. Това са годините, в които би трябвало да се формира чувството за отговорност, самодисциплина, уважение към себе си и обществото като цяло. Това е единствената възможност да се положат здрави основи и да се изкове правилният, успешният път на развитие на нацията. Колкото и да се стараем във всички други сфери да подобрим нещата, никога няма да успеем. С развален генофонд България винаги ще мизерства, винаги ще е на опашката. Кои са основните грешки, кои са причините за самоубийство като нация? Ако пропусна нещо, ви моля да го добавите. И така:

/1/ Мотивацията на учителите. Мизерната заплата, те също хранят семейства, с какво да ги нахранят? Трябва да получават заплати, които да им дават възможност да чувстват, че трудът им е оценен и да нямат елементарни битови проблеми.

/2/ Авторитетът им. Зная за безброй организации за защита на детето, ако се накърнят някои негови права. Но е абсолютно пагубно и неправилно да се връзват ръцете на учител, който трябва да бъде стожер и възпитател, но не може да направи абсолютно нищо срещу дете, което го псува публично, пуши в час, държи се арогантно, не спазва установените правила. Учителите се превръщат в изтривалки. А лошият пример е заразителен, още повече когато е безнаказан. В природата на децата е да пробват докъде стига прагът на търпимост у възрастните. Слободията трябва да се прекрати. Учителите не трябва да се чувстват застрашени от родители, организации, медии и др. Нетърпимостта трябва да е в обратна посока. Срещу анархията и нарушаването на доброто поведение. Учителите трябва да знаят, че са защитени, за да могат да възпитават.

/3/ Родителски контрол и семейно възпитание. Не може родители да показват незаинтересованост и безхаберие дали детето им бяга от часове, дали ще повтаря годината заради несправяне с материала и да решават проблема с почерпка. Отговорността на родители и учители е взаимосвързана. И стига с оправданията, че нямат време, защото изкарват пари за прехрана. Както възпиташ децата си, те така ще възпитат своите.

/4/ Обща отговорност, отговорност на цялото общество. Не може да гледаш малко дете с цигара в уста и да не му направиш забележка. Да виждаш как се бият деца по улиците и да се правиш, че не те засяга. Засяга те, при това пряко. Утре това дете ще порасне, ти ще си пенсионер и същото пораснало дете може да те прасне с камък по главата, за да ти вземе 5-те лева в джоба. Всички сме отговорни за своето утре. Бъдещето ни зависи изцяло само от нас. Всеки ден възпитавайки децата си, създаваме бъдещето си. Каквото сме посяли, това ще пожънем. За всичко си има причина и тя е само в нас самите. Образование – това не е просто дума без смисъл, това е основата на всичко. И на личното ни щастие, и на социално-икономическото ни развитие. И най-простичко казано – ще ни има ли като народ или сами ще си отрежем корените.