–

Това, че Сересетата имат свойството да изтичат си го знаем. Тия дни обаче, едно голямо Несересе се запече и задръсти голямата кафява магистрала. За повече яснота е необходимо да си поиграете с ударенията при изговарянето на думата „Несересе” и като ви прозвучи сякаш е на унгарски, сте попаднали в точката.

И така, месец август 2013 г. Плаж, море и жегава седянка в имението на генерал – губернатора на България Вальо Златев в Обзор. Заради хипер-мега-ултра секретност, всички присъстващи на събитието са по бански, някои дори без. Плътно един до друг са положили морни тела каймачетата на обществото. Олигарси, местни феодали, политици и магистрати радостно се потят и сърбат питиета с много лед.

– Ха,ха,ха. Пак същите циркаджии виждам. А, здравейте де! – обърна се Сергей на левия си хълбок, демонстрирайки страхотни червени прашки. Бурен смях, одобрително мляскане с устни и радостно попръцване посрещнаха традиционния поздрав.

– Мани смешките. Айде да го даваме по-накратко, че ме чакат четири супи в ресторанта – избоботи Бойко. Опъна ластика на парашутните си боксерки и се погали по корема – Я, глей как ми къркори шкембака. Цецо, аре викай ги ония тримата там, после ще си доиграят.

През това време Волен, Меди и Валери седнали по турски на брега точно където се разплискват вълните. Пълнят един фес с пясък и го обръщат. Строят си разни неща, като от време на време си пълнят гащите един на друг. Меди е с традиционен бански костюм в турско синьо, обшит с бляскави пайети. А Волен и Валери – с черни прашки, обсипани със стилни яркочервени пречупени кръстчета и непрекъснато се дърпат по между си. Все си ги мерят. На кой са му по-пречупени и по-големи.

– Аре бе, кумците вас чакаме! – ревнаха вкупом от фланга на чорбаджиите. Васко, Цеко, Миньо, Георги, Гришата … всички са се издокарали в шорти от истински 500 еврови банкноти. Това било последния писък на модата.

– И така, не моля за внимание – всички се смълчаха. Беше се изправил домакина на седенката. Ако питате с какви бански е – с никакви. Човекът е над нещата. Не му дреме от никой и от нищо. – На нашата кратка, но напоителна среща стигнахме до няколко решения. Ето, Лютви като с най-правилен български ще ви ги прочете:

Първо: Продължаваме да се плюем едни други по медиите. Съд, прокуратура, полиция ще подсилят усещането, че нещо уж се променя в държавата. Ще понатиснат привидно някои от нас. Нека балъците да си чакат бленуваните им справедливост и възмездие.

Второ: Работим, както и досега. Всичко е под контрол. Контрабандните канали си функционират на шест. Всеки лев от бюджета, всяко европейско евро ще влязат в нашите джобове. Държим всичко в ръцете си. Не 24 години, а още 240 години ще управляваме и голтаците пак ще ни търпят. Без значение е коя партия ще сложим на власт, всички са наши. Можем да им пробутваме колкото си искат нови лица и формации. Единствената хипотетична опасност за нас е идиотите да се усетят, че ние всички сме от един отбор. Затова ще засилим непрекъснатото повтаряне, че България е разделена, че хората се мразят помежду си. Леви, десни, средни, предни, задни … Ще ги насъскваме да се мразят и делят. Нека им е, нали са кретени? Хак им е!

Ивайло Зартов, 06 август 2013 г.