Не-зависимост
Денят на независимостта – 22.09. Честито! Да ни е честита независимостта на България от руските нефт, газ и ядрено гориво. И от създадените с руска повеля български политически партии. Редно е да си честитим и независимостта ни от САЩ и ЕС. Това са поводи за национална радост.
Днес празнуват всички български граждани. Независимите от подкупи полицаи, следователи, прокурори и съдии са отделили по пет лева от заплатите си и пият независима ракия. Родните ни политици, които изобщо не са зависими от олигарсите, пърхат свободно по ресторанти и бардаци и опрашват независимо, всичко което мърда. А самите кукловоди, нестрадащи от каквито и да било скрупули, свободно обмислят какво още може да се открадне. Независимо какво. Веселото настроение е обхванало и доволните български пенсионери. Извадили са на масата празнично парче сух хляб, наляли са си чаша студена вода и волните им души преливат от радост. Независимо от всичко, днес празнуват и всички български родители, задъхани от щастливото очакване на сметките за ток, парно и вода. Затънали в заеми, полудели от гладните очи на децата си. Празникът е всеобщ, празнуват всички. Дори младежите са се присъединили към еуфорията. Те са се затичали към летища и автогари да си купят билет, с който да се махнат колкото се може по-бързо от България. Независимо къде. Младите просто не издържат на темпото, българският карнавал е бесен. Разбира се, празникът се отразява от независимите български медии. При тях автоцензурата е като автопилот, гарантира безопасността на полета.
Накъдето и да погледна отвсякъде ме дебне не-зависимост. Тотална, всепоглъщаща, пращяща от здраве не-зависимост. Да ни е честита!
Браво Зартов! НЕ-зависимостта е дело на мутренския ни преход, който смени тотално ценностната система на българина и го прати в клоаката на Европа. Чалга, кич, мутри, заменяне на “робство” с “присъствие”, възхвала на престъпни политици, кирилицата с латиницата и не по – малко важно- приспособяване към него, българинът сега предпочита да намери някакво топло място сред мутренската среда, да се сгуши там и да чака отново “дядо Иван” да дойде да го освободи- този път от “новото олигархично робство”. Какъв парадокс?!