–

Разбрах смисъла на понятието „да обичаш”. Това е, когато изобщо не те е грижа нито за теб самия, нито за каквото и да било друго. Когато не чакаш нищо в отплата, не очакваш награди, поощрения, бонуси и пр. Когато дори не се замисляш дали този другият човек те обича теб. Не, че не ти се иска, не ти е приятно и не си щастлив от взаимността. Но въпросът е, че просто не се сещаш за нищо. Толкова си отдаден, толкова си безрезервен и жертвен. Нарочно не казвам жертвоготовен, защото не става въпрос за готовност, приготвяне и т.н., а за чисто себеразтваряне, себеотдаване, себеотричане. Това е то да обичаш – когато теб те няма. Невероятно е усещането и в двете посоки. Да бъдеш обект на такава любов или ти да обичаш така. Сила. Крила ти порастват и летиш по-мощно от орлите.

„Опитът” ме научи и какво е „страх”. Най-различен се оказа. Например:  да се отдръпнеш от някой, да го предадеш, защото този някой сега е долу. Той е слаб, безпомощен и не ти е нужен. Опасно е да си до него, да не би да е заразна слабостта. Точно, както е в обратния случай. Успехът, силата привличат, като магнит. Като лампа, светната в нощта. Лепят се всякакви насекоми, кръжат в лудешки танц около светлината. Омагьосани, привлечени, неподвластни на себе си.

Страх от смъртта няма. Защото самата тя не е страшна, а даже напротив. Най-красивата жена, най-нежната, най-ласкавата. Направо се чудя защо липсва мега комплимент от рода на „Красива си, като смъртта” или „Невероятна си, ти си смърт”. Ха-ха-ха. Готино, нали? Яко, трепач, убиец и прочие дрън-дрън.

Вече знам и какво е да те предадат, ама не някакво си там тривиално предателство. А такова, от което да се вкамениш. От хора, за които хиляди пъти си умирал, без да се замисляш. И не простичко да те изоставят, ами да си намерят оправдания за постъпката си. Да издигнат тези измислени щитове и скрити зад тях да си повтарят като мантра, че за това, че са те предали си виновен самият ти, защото някога, еди какво си било или не било. Гледаш, слушаш и козируваш. Ха-ха-ха. Свещена простота! А всъщност, всичко е елементарно бездарно – вече не си полезен с нищо, не можеш да си от полза, ненужен си и туй-то. Гуд бай! Животът си тече, продължава нататък.

Обаче, научих и още нещо, че както всичко тече, от време на време се завърта. Разбрах, че нямаш ли кауза, нямаш нищо. И теб те няма. Ти си това, което е каузата ти. Невъзможно е само да дишаш, ядеш, пиеш, сереш, спиш. Само да си жив. Това не е нищо. По-празен си от черна дупка в космоса. Трябва ти кауза, за да имаш основателна причина за яденето, спането, пиенето, срането, дишането и т.н. Кауза ти трябва дори, ако искаш да спреш да правиш всички изброени неща. Тъпо е да живееш без цел. Още по-тъпо е да умреш без цел.

„Опитът” ме научи и още много, много други щуротии. Но за тях – друг път.

Ивайло Зартов, 22 август 2013 г.