Назадък в борбата срещу корупцията
–
По мнение на Главния Прокурор Борис Велчев по делата срещу корупцията няма напредък. Защо? Никой не ни обясни. Ние си знаем, ние разбираме защо. Невъзможно е сами да се самообвинят и самоосъдят. Полицай, следовател, прокурор, съдия, държавен или общински чиновник получават пари в плик, имот или обаждане от техен началник. Изпълняват каквото се иска от тях и сами отиват да се предадат, че са корумпирани. Само че, на кого? На шефа си, който покрива престъпленията им, на колегите си, които са същите като тях? На кого да се предадат? Съвестта ги мъчи искат да се пречистят, но нямат тази възможност горките. От друга страна корумпиращите ги олигарси и местни феодали също страдат. Техните нежни души се лутат след всеки подкуп, който са дали, искат да се изповядат, да ги накажат, мечтаят си да бъдат осъдени, но няма кой да им помогне. Мъка. Измъчват се хората. И за да им помогнат Главния Съдия Лазар Груев и Главния Прокурор Борис Велчев сега ще си уеднаквяват критериите. Така казаха, не знам какво точно означава и как си го представят, но съм убеден, че го правят от добро сърце. Искат да помогнат на страдалците. Видно е, че им влизат в положението. Напредък няма, има назадък. Пред журналистите Велчев отправи апел гражданите да не плащат подкупи, а да се обръщат към съответните органи. Много хубаво пожелание. Така ще се напълнят затворите със съвестни граждани, които са имали глупостта да повярват, че тези срещу които се оплакват ще бъдат справедливо наказани. Освен, че ще ги вкарат зад решетките автоматично ще получат като бонус унищожен бизнес и разбито семейство. Борба срещу корупцията няма, има само говорилня. Приказки, оплаквания, хленчене и тъжни констатации. А кой е отговорен, кой в крайна сметка носи отговорност? Длъжностите Главен Прокурор и шеф на ВКС избираеми ли са? Българските граждани сами ли са ги избрали? Не, оказва се, че са назначени от Президента Първанов. Това означава ли, че той е виновен за мъките на корумпирани и корумпиращи? Все няма достатъчно събрани данни и доказателства за извършени престъпления. А само по твърдения не можело да се разследва. Разбира се, заменките чукари за плажове и планински курорти не са доказателства. Разбойнически приватизираните предприятия в ущърб на държавата като БТК, БУЛГАРТАБАК и много други, при които стотици милиони отиват в джобовете на бивши бармани и милиционери също не са данни за извършени престъпления. Спомних си, че спасяването на давещите се е най-вече тяхно дело. Какво излиза, подкупените и раздаващите подкупи сами да се оправят. Сами да се самообвинят и самоосъдят. Е това, ако не е назадък, какво е?
Желязната логика в статията “Истинските задачи…” тук се спъва и пада. Няма как планиращите прехода да поставят задачата на идващи и отиващи си правителства да трансформират с всички средства държавната собственост в частна и в същото време да поставят на съдебната система задача да охранява държавната собственост.
има начин, много е простичко-на пираните никой не им планира оглозгването на жертвата , всяка една от тях отхапва и се отмества за да отхапе следващата , резултатът е потресаващ-за броени минути остава само скелет, а наемниците от съдебната система не се вълнуват от вида собственост, за тях е важен размера на подкупа и ранга на пиранята поръчител