–

Един ден умрях. Ей така ненадейно ме убиха. Не можах да подготвя близките си за нечаканата ми смърт. Не успях да спретна погребението си. Вече мъртъв погледнах надолу, исках да видя какво става с любимите ми хора. Мъртвото ми сърце се разкъсваше от мъка по тях. Погледнах със страх. Огромен страх за тях. Как са? Добре ли са? Умирах отново и отново от притеснения, че са сами. Бях парализиран от ужас, че не мога да им помогна, не мога да ги защитавам, да се грижа за тях. Гледах, бяха в шок. Наистина страдаха, някои от тях дори плачеха. Съвсем скоро обаче, започнаха да се справят с ежедневните проблеми. Отърсиха се от неизвестното и видях, че са щастливи. Всеки от тях си намери своето щастие. Бяха радостни, забравиха ме. Заболя ме, чак се сбръчках. Как така не им е мъчно за мен, нима не ме обичат? Осъзнах, че тази болка е по-различна. Болеше ме не за тях, а за себе си. Много исках да ме обичат. А те се радваха на живота. Замислих се. Аз нали ги обичам. Повече от всичко на света. Ами тогава всичко е прекрасно. Мъката и болката рязко изчезнаха, нима щях да бъда по-добре, ако те страдаха, ако живота им беше изпълнен с тъга и нещастия. Не разбира се. Тук направо се развеселих. Тяхното щастие ме радваше. Разбрах, че това е любовта. Без съмнения, наистина ги обичам. Както си гледах към мен дойде един друг колега мъртвец. Приседна до мен и ми се ухили. Питам го какво му е толкова весело. А той ми казва: Наблюдавах те отстрани как ти се променяше лицето. Знам какво изпитваш, и с мен беше същото. Виж колко добре ти се отразява смъртта, станал си по-умен, по-мъдър. Даже си се разхубавил. Ха,ха. И се смее. Питам го. Всички ли ставаме такива като умрем? А, не, не всички. Има колеги, които така са обвързали близките си, и емоционално, и духовно, че като умряха скоро след тях от мъка ги последваха и те. И сега са тук заедно, но пак не са щастливи. Докато ти си от късметлиите, бил си щастлив с любимите си хора приживе и сега пак си щастлив заради тях. Заради това, че те са добре. Хубавото е, че не обичаш себе си повече от всичко. Това е неизлечимо, дори смъртта не може да ти помогне. И щеше да си обречен на вечни мъки. Никога нямаше да си щастлив. Хайде, ставай да се разходим. Да те водя да пием по едно вино. Убийствено вкусно е. Направо ще си умреш от удоволствие. А мезетата какви са, леле. Да видиш какви преимущества имаш. Най-малкото, не можеш да пукнеш от преяждане, хаха. И пак се захили. Голям веселяк.