Мозъче – издайниче
Спазми. Остра болка някъде под гърдите. Рязко се заизкачва нагоре, нагоре, премина разкъсващо през гърлото и се изплю:
– Митничарите и граничните полицаи действат като организирана престъпна група. Изумен съм, че толкова много камиони с контрабандни цигари минават всеки месец през границата ни! – Боко-Боко се разпени още повече, люти закани се посипаха от устата му. Как щял да пребори контрабандата, как щял да накаже виновните… В същото време малкият му мозък трескаво чаткаше: „Ох, дано никой от журналята не се сети да ме пита къде съм бил досега… Ами ако стоплят, че това ми е второ правителство? Що не спрях контрабандата още през първите 4 години управление или тогава е нямало? Дано не посмеят да се обадят. Надали ще посмеят. Те са курви, траят си. Винаги са се правили на утрепани. Ама и аз съм го ударил през просото. Каквато и глупост да им кажа, тия мърши все се усмихват. Каквато и простотия да направя, всичко минава. Не 16 милиарда, а 160 ще открадна и ще им ги стоваря те да ги връщат и пак ще си мълчат. Ето, сега и Конституцията ще променя. Е, разбира се, че само това, което ми изнася на мен, на моите ортаци и началници. То е ясно. Обаче как нито един не посмя да ми припомни какво искаше народа. Ебаси боклуците. Какво стана с исканията съдии, прокурори и висши полицаи да бъдат избирани пряко от гражданите и да носят персонална отговорност за „грешките“ си. Нали уж искаха ревизия на всички приватизационни сделки, концесии, разваляне на договори, заменки, справедливост, мъст, възмездие… Що мълчите, бе отрепки? Нали това викахте по улиците през февруари? Я, чакай, чакай. Тая, засуканата нещо ме пита…“
– Как ще коментирате огромното количество контрабандни цигари?
– Какво има да ги коментирам, нали аз ги разкрих?! – изплю се Боко отново, а мозъчето пак блъскаше: „Разкрил съм дръжки, да не съм луд себе си да разкривам, бе? Идиоти. Ама и тия турчуля майката си тракат, как ми го хакнаха… Малко ли получавате, бе? Да еба и алчните копелета. Добре, добре, ще се договорим, ще се спазарим. Аха, пак някаква риба си отваря устата – ще пита нещо…“
– Ще успее ли новият проект на правителството – Съветът по антикорупционни политики да пребори корупцията?
Този път устата остана плътно захлопната, само мозъчето продължаваше да бродира: „На тая патка изобщо няма да отговарям. Не съм я чул. Що ме питаш тия глупости, ма? Каква корупция, какво справяне? Т’ва все едно аз да те питам дали обещаваш да си зашиеш оная работа… К’во си чешете езиците с едни и същи простотии. Много добре знаете, че крадем. Да, крадем. И тия преди нас са грабили, сега е наш ред. Да еба и робите, хем знаят всичко, хем си траят, ама от време на време се правят на интересни – въпросчета ще ми подхвърлят. Аре, време е да си поговорим за магистрали…“.
Ивайло Зартов, 13 май 2015 г.
Leave a Reply