–

Хубава лятна вечер, седят си нашите стари познати – милиционерът и кметът, пийват и си бъбрят. Милиционерът посръбва турска анасонлийка, а кметът си налива от една каничка добре охладено бяло винце с нарязани парченца плодове. Мезват по мъничко юнаците и си припомнят какви подвизи са вършили. Как са помагали на хората. Как са се грижили за бизнеса им, за жените и децата им. Унесени в сладки приказки, не забелязали как на тяхната маса седнал Господ. Ти пък кой си? Попитали го те. Не ме ли познахте? Отвърнал им Той. Спогледали се другарите и му викат, няма значение кой си, каквото и да искаш, парите ги даваш напред. Аз съм Господ. Втрещили се другарите, навели се един към друг и милиционерът казва на кмета. Ей на тоя, ако може да му откраднем бизнеса, колко ли паркинги и гаражи ще има? Ами градинки и паркове? Мдаа, ще падне озеленяване, добавил кметът. Ще трябва да направим още наши фирми за асфалтиране, няма да смогнем. Виж какво, ще дам задача на нашите момчета полицаи, следователи, прокурори, съдии, ще му скроим нещо. Размечтали се юнаците, вдигнали глави и гледат – пак са сами на масата. Викнали келнера и го питат. Абе ти не видя ли, имаше един тук с нас – къде се дяна? Тръгна си и каза да ви дам сметката, заповядайте. Ситни капчици пот избиха по челата на другарите. Погледнаха сметката и милиционерът казва на кмета. Спокойно, ще намерим някой баламурник да я плати.

/следва продължение/