–

Гледам страховити кадри по телевизията, колко било опасно да ядем краставици, домати, салати. С една дума – зеленчуци, но краставицата била най-страшна. Гледам и няма как да не си спомня „лудата крава”, истерията колко е опасно да се яде телешко, говеждо и карантия. След това подобна смъртоносна опасност се появи от пилетата и яйцата. И свинското месо ни нападна. Освен шока и страха в потребителите, пострадаха и производителите на смъртоносните продукти. Получи се окрупняване на производството, дребните и средни фирми не могат да издържат на срива на цените и на тоталния масов отказ да се купува продукцията им. Хиляди хора останаха без работа. Фармацевтичните компании отчитат печалби и правят пари, много пари. Всичко това го знаем, нищо ново. Но няма как да не забележа, че има цикличност, има закономерност. Не е случайно, че опасността винаги идва от продукт, който се консумира от стотици милиони хора по света. Възможно най-масово потребяваните говеждо, телешко, карантия, пилешко, яйца, свинско, а сега и зеленчуците. Кой знае защо по-малко търсените меса от зайци, щрауси, кенгуру и др. не са в списъка на опасните за човечеството. Наблюдавам развитието на параноите и си задавам въпроса какво следва, какво остана? След месото и зеленчуците, кое е наред? Кой масово потребяван продукт ще се превърне в поредната заплаха? Рибата, хлябът, картофите, водата? Добре, че въздухът е безплатен. И още, жертвите от всички „луди” меса и зеленчуци са 20-200-2000 в световен мащаб. А всеки ден умират стотици хиляди хора от грип или от автомобилни катастрофи. Но от колите не ни е страх. Не спираме да ги ползваме, въпреки че няма абсолютно никаква гаранция, че ще стигнеш жив и здрав там, закъдето си тръгнал. Какво излиза, медиите също участват в това – от кое да ни е страх и от кое може да си умираме, без да се страхуваме. Защо се получава така, опитни зайчета ли сме, кой си играе с нас и защо? Едно знам със сигурност, няма случайни неща. За всичко си има причина. Е, и аз имам причина да си направя салата – ракията е студена.

6 юни 2011 г.