Експеримент. Задачата е да се стигне от град А до град Б. На доброволците им е разрешено да изберат каквото си пожелаят за да изпълнят поставената им цел. Първият взел най-здравите и удобни обувки и тръгнал. Не стигнал далеч. Обувките колкото и да били здрави все пак се скъсали, подметките се изтрили, краката му се превърнали в живи рани и той се провалил. Вторият взел най-силният и издръжлив кон. Препуснал като вятър, но забравил да вземе храна за коня и за себе си и се провалил. Третият доброволец решил да вземе и здрави обувки и бърз кон, взел и достатъчно храна и вода. Тръгнал, но по пътя, вече далеч от отправната точка разбрал, че не е взел със себе си карта. Лутал се по пътищата, скитал без цел и посока. Конят умрял, обувките се скъсали и до ден днешен никой не знае къде се шляе. Следващият се подготвил още по-добре, взел абсолютно всичко като тези преди него, не забравил и картата, по която да се ориентира. Тръгнал, имал си всичко необходимо, на сърцето му било леко. Той бил сигурен, че ще успее. Но пътят се оказал  дълъг и труден. Ден след ден се изнизвали, а краят не се виждал. Провизии имал предостатъчно, всичко си било наред, но полека лека започнал да губи вяра. Разколебавал се с всеки изминат метър. Вече не вярвал, че ще успее и накрая, когато изгубил и последната си надежда се провалил. Останали само двама. Тръгнал предпоследният, имал си всичко: Кон, обувки, храна, вода, карта, вяра в собствените си сили, надежда в изобилие. Напредвал уверено, бодро. Прекалено бодро. По пътя си спирал ту тук, ту там. Отдавал се на различни удоволствия. Вкусвал от живота с пълни шепи и въпреки, че имал всичко необходимо се провалил и той. Просто забравил за къде е тръгнал. Последният стегнал багажа и поел по пътя. И, стигнал. Изпълнил задачата. Всички наблюдаващи експеримента направили учудени физиономии и го заразпитвали. Кое в неговата екипировка било по-добро от снаряженията на провалилите се участници? Коня ли бил расов, храната ли от “Макдоналдс”, вода “Перие” ли е пил, вяра в себе си, като на чисто луд ли имал, а може би обувките били маркови? Затрупали го с въпроси. Победителят, обаче ги прекъснал, помолил ги да му изплатят наградата и обяснил, че трябва да се прибира колкото е възможно по-бързо вкъщи. Там го чакали съселяни. Обещал им, ако спечели да помогне за изграждането на кладенец. Не било добро положението с водата в селото. – Аха – скокнал един от мъдреците. – За пари била цялата работа.- На останалите умни глави нещо не им се връзвало много, много това заключение. Нали всички  били мотивирани и те с парите пък се провалили. Мислели, пухтели, мозъците им чак замирисали на изгоряла гума. След здраво напъване най-накрая се сетили, за къде бързал победителят, при кого и защо. Видяло им се твърде дългичко за научните им мозъци обяснението и решили да го съкратят до една дума. Кауза.