Съседката баба Гюра ми вика през балкона. – Чу ли, чу ли? Роската, прездента  де, свиквал консултативен съвет за национална сигурност. Питам я аз, какво значи това според нея. А тя се смее. – Ами кво? Тревожат се хората. Нещо не им е сигурно, та ще седнат да си го осигурят. Аз на тая седянка й викам консултативен съвет за чорбаджийска сигурност. Нали виждаш, че за пръв път от 23г. насам им пари под задниците. Като ги погледнеш сите политици, ама до един като близнета бе. Уж отвънка различни им са сурите, ама са все едно от една крава облизани. Все за родината мислели, за майка България. Ха, ха, ха, ха. Те досега що съвети, що приказки, па клетви, че са загрижени само за България. Само за нас, за народа се грижели. Еее, то от тия техните грижи ние немаме кво да ядем, а те техните пари не знаят къде да си ги заврат. Та сега това момче дето не знае на кой свет е ще ги сбере да си спасяват кожите. Щото нещата отиват на отупване. То като нема у ладилнико, като нема у стомаха, па като ни затрупаа със сметки. Колко да ги чекаме? Още 23г. ли, да ги чекаме да се сетят за нас? Досега ги търпехме, едни ни излъгаха, после други ни подхванаха. Симеончо го довлекоа чак от Испания оти на наште вече не вервахме. И той ни оправи. Драгалевецо приватизира та се забраи. Онова мазното момче с очилцата, дето един ден не е работило и то ни излъга, ама така, благо, с усмивка. Бея, той нали е тарикат с всичките краде. Пожарникаря уж обещава, обещава справедливост и възмездие за крадците преди него. Пък то кво стана? И той от техните. Фърля къчове, фърля кьорфишеци, тъкмо му повервахме и на него. Айдее, и той се сурна. Абе те само те да беха, иди доди. Ама нали заедно с ония ни крадат, техните приятели, дето им викат олигарси. Пък тия малки лъжици немат, само с черпаци лапат. Еееей, нема оправия. И нема на кой да се оплачеш. Сите айдуци са си турили техни пазванти. Заедно ни крадат с тия дето уж требва да гледат всичко да е по закона. Казах на внуците и синовете да взимат, ако щат одеяла и да отиват на жълтите павета, там да стоят. Барем като се спъват изедниците у тeх поне нема да им е толкоа арно. И тоя път да не се връщат докато не стане нашта. Да ги накарат чорбаджиите да се освестят, да разберат, че повече така нема да я бъде. И да не ни разпраат, че не можело, че немало как да стане. Може, всичко може. Щом е могло 23г. да ни крадат и ние да си траем. Значи може и да си починат малко, пък и да повърнат от това награбеното. Всичко може, повече нема да ги траем чорбаджиите. Сега ние за тех ще се погрижим. Наш ред е.