–

Съдба, карма, всичко е предначертано – познато усещане, но от кого е предопределено нашето развитие? Кой държи юздите на съдбите ни – който контролира дълга ни. Рано или късно решаваш да си купиш кола, апартамент, лаптоп, телефон или каквото и да е, но нямаш необходимата сума в брой. Получаваш кредит или ги взимаш на изплащане и се успокояваш. До момента, в който осъзнаеш, че животът ти е променен. Вече не можеш с лека ръка да напуснеш работата си, колкото и да ти е омразен шефът – дори забелязваш в себе си страстно желание да почистиш праха от обувките му. Кой контролира фирмата, в която работиш? Същата банка, която ти е „помогнала”, е ударила едно рамо и на работодателя ти. Например, за оборотни средства. Кой контролира държавата, в която живееш? И пак услужливата банка е раздала кредити на структуроопределящи предприятия. На всички нива и равнища, всичко се контролира от този, който ни е помогнал. Целта на банките е да контролират дълга, дълга на обикновения човек, фирми, предприятия, до цели държави. Хаос, безредици, войни, преврати, смени на правителства – всичко което предизвиква дълг е добре дошло. Който управлява и контролира дълга има всичко. Някой, разбира се, ще се похвали „нямам нито стотинка на кредит” – честито! Само че пак те контролират. Държавата, в която живееш, е взела кредит и средата, в която работиш, създаваш семейство, разчиташ на светло бъдеще – те са зависими от този, който държи дълга. Колкото и да се напъваш, си поставен в рамки. Развивай се колкото искаш, прави това, което ти е на сърце, но само между точките А и Б. А тези точки-ограничители са поставени от услужливия помощник. Добре, какво да правим? Какво можем? Можем да осъзнаем истината и поне да се опитаме да минимизираме щетите, т.е. да внимаваме помощта да не се превърне в мародерство.