–

На 04.12.2012 г. Станишев заявява: “Ако едно управление не си отива по демократичен път, то ще си отиде по друг начин”, визира ГЕРБ и Борисов, и това че народа вече не го иска , но ГЕРБ се натискат да останат на власт. Точно същото обаче може да се каже и за самият Станишев, и него не го искат от години хората по места, редовите членове на БСП. Обвиняват го, че въпреки загубените 5 поредни избори той продължава да стои и да не подава оставка , продължава да се натиска за власт. Но явно при Станишев не е валидна формулата за отиването си по друг начин. Абсолютно непонятно и странно остава решението на европейските социалисти, защо си избраха за председател човек, който в собствената си партия е доказал непригодността си. За какви заслуги и успехи Станишев стана шеф на ПЕС? Само Хохегер ли му помогна? Излиза, че за да се издигнеш на европейската сцена трябва да загубиш  изборите в собствената си страна поне пет пъти подред. И да принудиш членовете и симпатизантите на БСП да гласуват за други партии или разочаровани изобщо да не упражнят правото си на вот. Познавам много членове на БСП, които наистина през 2007 г. и 2009 г. гласуваха вместо за собствената си партия, за ГЕРБ, АТАКА и др. Подлъгани от обещанията за справедливост и отвратени от лицемерието на  вечните червени шамани. Всеки, който си направи труда да погледне  резултатите от изборните секции може да види истината. Анализаторите от партийните щабове знаят какво е положението във всеки един град. Справедливостта беше новият морков, поредният хит. Времето показа, че никой от обещаващите не е имал намерение реално да направи нещо. Няма ревизия на приватизационни сделки, няма върнати заменки. Няма наказани олигарси и местни феодали, източването на данъците ни продължава. Битка срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта няма. И не може да има, безумно е да се очаква престъпниците сами да се разследват и самоосъдят. По стара българска традиция управляващите  пазят интересите на тези преди тях. Говорилнята, ежедневните скандали и шумотевиците са новите подправки. На тях се разчита да се измени вкуса на манджата и да преглътнем бедността, липсата на перспектива и отсъствието на справедливост. Пак се задават избори. Този път не ни се предлага нов спасител. Основните играчи от ГЕРБ поради неизпълнените си обещания губят гласове. От БСП бавно качват, пак благодарение на ГЕРБ. Резултатите от поредният театър може да се прогнозират лесно. Доволни отново ще останат върхушката от надпартийни олигарси, назначените от тях корумпирани политици и узаконяващите геноцида над българският народ бандити в тоги. Всички те ще запазят вече награбеното и ще продължат да лапат. Недоволни, разочаровани, обезкръвени и безнадеждни ще останем всички български данъкоплатци, без значение кой от коя партия е. Всичко е договорено, преди време БСП предаде щафетата на ГЕРБ, сега цирка ще си продължи с леко връщане на жеста. Уговореният мач се вижда ясно в градовете, където фирмите за озеленяване и асфалтиране са си все същите, схемите са запазени. Така е в Бургас, Варна и пр..Фактът, че гербаджийските министерства плащат с наши пари измислените пиар акции на Станишевата Моника е показателен. “Социалната” партия въведе десет процента данък печалба в полза на монополистите, “противниците” им продължават същата политика – всичко в името на едрият бизнес. От една страна се водят люти медийни битки, искри прехвърчат от словесните схватки на вождовете Борисов и Станишев, уж са големи врагове. Обаче в същото време кой знае защо милиони левове се прехвърлят от ГЕРБ към БСП. Редовите членове и на двете партии са в недоумение. Как така, нали се мразят, нали се плюят в парламента, в медиите. Едните се чудят защо хранят противника, а другите пък пулят очи, че врагът ги храни. Истината е много простичка. Врагове са само надъханите, насъсканите едни срещу други избиратели. Вождовете са си приятели, имат общи интереси, общи кукловоди. А както е известно интереса клати феса, калпака, ушанката, сомбрерото и всичко, което си е за клатене.