Кое е най-странното събитие през 2015 година?

Колаж: facebook, e-vestnik.bg

Тия дни ме попитаха кои са най-странните случки през 2015 г. Не знам защо, но първото нещо, което изплува в размътеното ми съзнание беше споменът за протестиращите български полицаи. Още усещам сюрреалистичния привкус на скандиранията „Извикайте полиция?!?” от устите на разбунтувалите се стражи на обществения ред. Простотията наистина беше върховна и достойна за някой майстор на абсурдното кино. Българските полицаи, тези чутовни юнаци недоволстват. Репчат се смелчаците, щото Горановчето – финансов министър на бат’ Бойко, щял да им резне социалните придобивки. Вместо 20 заплати, при напускане ще взимат 10, вместо 30 дни отпуск – 20, вместо супа топчета – супа бобчета. Общоизвестен и пословичен е куражът на БГ полицаи, когато други български граждани протестират срещу безчинствата  и Геноцида на полуделите от алчност паразити от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Тогава полицаите не се гнусят да бият сънародниците си и да пазят властимеющите. Оообаче, в един момент униформените герои сами попадат в ролята на протестиращи. Но тях, за съжаление, няма кой да ги удря с палки, да ги блъска с щитове, да ги арестува, да ги рита… Ситуацията е интересна – няма кой точно в този момент да защитава омразните на всички управляващи – крадци. Но, то пък и не е нужно. Защо не е нужно ли? Ами защото смелите полицаи не са отишли пред Бойко Борисовото работно място или пред дома му, нито пред Горановчето, нито пред другарката Бъчварова, дето им се води министър. Не! Фантастичните куражлии протестират на кръстовищата и пречат на майките да приберат децата си от училище. Блокирали са улиците и създават проблеми на своите съграждани, които са техни събратя по участ.

Странна работа, нали? Как така БГ полицаи успяват да забравят, че и те са част от същия този страдащ български народ? Как така пък нито веднъж не се сетиха, че само когато сме всички заедно, тогава ще можем да извоюваме мечтаните справедливост, законност, възмездие и по-добър стандарт на живот. Отдавна можеше да стане, без да се стига до трагикомичната сценка на недоволни полицаи, които пречат на слабите и беззащитните, вместо да потърсят сметка от когото трябва. Мирише на страх или пък на уговорен мач – да се появи носителят на черен шлифер и да каже: „Аз реших въпроса, нищо няма да ви взимаме!”. И готово, и ще падне радост неземна. Ще врякат смелчаците, че са победили и даже ще си повярват. Нарочно ще забравят прастария трик – заплаши голтака, че ще му вземеш съдраните гащи и той ще замънка: „Ама как? Ама защо?”. След ден-два го успокой бащински, че нищо няма да му се случи и робът ще умре от щастие.

Не е за вярване, но докато си припомнях уникалния полицейски „бунт” и по новините съобщиха, че униформените пак щели да излизат на протест. Хмм, нещо смърди, та чак сълзи. България е 8-ма в света по брой полицаи на глава от населението. На 2-ро място сме в Европа по разходи за полицията. В същото време българските граждани не само, че не се обръщат за помощ и закрила към блюстителите на реда, но дори всячески ги избягват. Страхуват се от тях, че нещата ще станат още по-зле, че ще ги рекетират, че ще вземат рушветче и ще застанат на страната на грабителя, на побойника, на крадеца, на наркодилъра… Картинката става брутална, когато корумпиран полицай играе в комбина с подкупни прокурори, следователи и съдии. Тогава всичко се обръща с главата надолу. Жертвата на престъпление се обявява за престъпник, а бандита – за пострадал. Гавра. Няма как да не се сетя, че на професионалния им празник в НДК звучеше не кое да е музикално произведение, а музиката от филма „Кръстника”. Да полудее човек! Химна на мафията по повод деня на българската полиция!?! Това масово признание ли беше? Нещо като: „Защо да се крием? Хората и без това знаят какви сме”. Крещящият дебилизъм се конкурира само със заглавия във вестниците, като: „Няма да спрем ударите по корупцията и контрабандата!!!” – Така казал Боко-Боко и добавил, че олигарси му отмъщавали с полицейската стачка! Боже! Свършиха ми удивителните. Живеем в нещо средно между Бандитостан и Абсурдистан. Допуснали сме да се гаврят с нас разни Боковци, Сергейчовци, Гоцета, Ахмедчета, Вальо Златевци, Герговчета, Костовчета… Те пък са се оградили с еничари, които от немай къде са се нарекли полицаи. За отвличане на вниманието връткат кючеци Воленчета, Яневчета и Далавери Симеоновчета.

Всъщност, така като се поразтъпках, си промених мнението. Не полицейската стачка е най-странното събитие за 2015. Най-непонятното е, че ДОПГ (държавна организирана престъпна група) преживяха още една година. Вече 26 години геноцид, 26 години ни грабят и убиват, и … нищо. Не се вдигаме на въстание, не ги наказваме, продължаваме да ги търпим. Адски е непонятно, че половината българи „живеят” под прага на бедността, но въстанали няма.

Няма справедливост, няма законност, правосъдие и възмездие. Тия последните неща не е странно, че ги няма. Закономерно е.

Ивайло Зартов, 11 март 2016 г.