–

Тия дни прочетох, че лондонското метро става на 150 г. Новината ме закова, но си казах, че това е някаква грешка. Лъжат ни, не може да бъде. През 1863 г. в някакъв си Лондон да открият първата линия на метро в света. Абсурд. Ние по това време сме били под турско робство и след 14-15 години тепърва сме се освободили. Възстановили сме държавността си, и чак в далечната 1998 г. сме изпитали същото усещане – да открием първата линия на софийското метро. През 2013 г. все още продължаваме да тръпнем в очакване, режейки ленти при откриване на нови метростанции. Чорбаджиите ни се бият мощно в гърдите с горди викове – булгар, булгар, сякаш са извели нацията в космоса, а извънземните само се пулят смаяно. Неизбежно се сещам за: “Кога ще ги стигнем американците?”. След приемането ни в ЕС допълнението е: “Кога ще ги стигнем европейците?”. Знаем кога, след около 100-150 години, но при условие, че те не само спрат да се развиват, а тръгнат в обратна посока. Един вид да проявят разбиране и да се срещнем някъде по пътя. В Уикипедия прочетох, че освен страни от първи, втори, трети свят, имало и четвърти. Четвъртите били най-бедните страни от третия свят. Такива, в които няма производствена инфраструктура и средства да я създадат. Терминът се употребявал и за слаборазвити малцинствени групи или други подтиснати малцинства от първия свят. Така като попрехвърлих фактите се зачудих ние от кой свят сме. Според министър Делян Добрев България приличала на страните от третия свят: “Изнасяме основно суровини и земеделска продукция, а внасяме високотехнологични продукти и машини”. Как да спориш с министър? При това на икономиката, на енергетиката и туризма. Министърът е прав – приличаме на страна от третия свят, но не съвсем. Сравнявайки показателите на страните от третия свят с тези на България излиза, че ние сме в четвъртия и то защото няма пети. Покупателната способност в Папуа Нова Гвинея, Еквадор, Хондурас, Малави, Салвадор, Доминиканската Република, Боливия … и др. е по-висока от нашата. Тези държави са твърде далеч от нас и статистическите данни някак се размиват от разстоянията. Но в близките до нас  Босна и Херцеговина са с 35,56 % повече, в Македония 6,92 %. Така след 23 г. гонене на американци и европейци  въпросът вече е: “Как ще ги стигнем страните от третия свят?”. За 23 г. създадохме шайка от олигарси и местни феодали, които си назначават политици и магистрати. Създадохме и армия от мизерстващи български граждани. Сещам се за един виц, който е много актуален в социалните мрежи: “Водят двама българи да ги бесят. Окачили им въжетата на шиите и единият казва – Дай да махнем въжетата и да побегнем. Другият му отговаря. – Трай, да не стане по-лошо”. Не знам кога ще ги стигнем папуасите, но знам, че със сигурност първо трябва да махнем въжето.