–

Кое е основното, най-важното, за да бъдеш приет и допуснат в „СЕМЕЙСТВОТО”? Да станеш негов член. Да получиш определени права и задължения. Главното е доверието. Как обаче едно толкова хлъзгаво понятие да се бетонира? Виждали сме по филмите как се прави в мафията. Например, подава ти се пистолет и ти се казва: застреляй този човек. Гръмваш го, след което пистолетът се прибира акуратно в найлоново пликче и ти получаваш доверие. Приет си, честито. Ако решиш да си непослушен, знаеш, че не те грози само лична физическа разправа. Въпросът за доверието е свързан със страх. Искаш ли да направиш политическа кариера в България? Искаш ли да направиш много пари? Да се развиеш професионално, да станеш важна клечка? Е, няма проблем, но трябва да си заслужиш доверието, да издържиш приемните изпити. Например, млад и надъхан полицай да подхвърли или да укрие необходимите улики, следовател да пропусне, смотае, забави или да пресили и изфабрикува факти и обстоятелства, прокурор да притисне или извади когото му посочат, съдия да оправдае или осъди когото трябва, държавен чиновник да допусне разграбване на държавно имущество, да подготвиш търг или конкурс, който да бъде спечелен от правилната фирма, да подадеш информация, свързана с бъдещи политически или икономически решения на правителството или учреждението, в което работиш, и т.н. Видовете приемни изпити са строго индивидуално съобразени и могат да бъдат степенувани. Колкото по-голямо доверие искаш да заслужиш, толкова по-тежък изпит трябва да издържиш. Но при всички случаи, необходимото и достатъчно условие е ти да си изцапан, да останат твоите следи по пистолета. А приемната комисия е съставена от опитни преподаватели. Те си знаят работата, минали са по същия път. И така, издържиш ли приемните изпити, получаваш възможност да станеш „човек”. Приет си в Семейството. Ако сте си въобразявали, че, за да се развиеш и да живееш добре в България, е достатъчно да си образован, трудолюбив и честен, бъркате. Там, където държава и организирана престъпност са едно и също, действат други правила. Не е лоша идея да се издаде сборник с приемните изпити за добър живот в България, да се издаде като учебно помагало и да се изучава още в детско-юношеска възраст като задължителен предмет по оцеляване. Никак не са случайни ситуациите, когато от време на време за някой се пусне компромат или му се натегнат обръчите публично. Този човек е бил скъсан на поредния изпит.Не е оправдал доверието. Защо – той си знае, може да е открил в себе си граница, която не може да премине, или пък има пропуски в образованието. Не е чел неиздадения наръчник с приемните изпити. А може и да му е писнало да бъде вечен студент и наивно да си е помислил, че ще му се размине. При всички случаи е сгрешил, няма как да го пуснат. Цялата система се крепи на взаимното доверие. Най-малкото, ще го използват, за да дадат пример на другите членове на Семейството – какво ще стане с този, който не слуша. Драстичен пример, който ще накара останалите да си налягат парцалките, да слушкат и да си издържат изпитите. Да знаят – кажат ли ти стреляй! – стреляш, говори! – говориш, мълчи! – мълчиш, фалшифицирай! – фалшифицираш, и т.н. Ако някой се чуди как ще се оправи България, как да стане така, че да живеят българските граждани по-добре, отговорът е ясен. По-бързо трябва да се отпечата и въведе в употреба сборникът-наръчник за печелене на доверие. Прави са тези, които твърдят, че образователната ни система е сбъркана.

11 май 2011 г.