Нали знаете, че няма само лоши и само добри хора. Във всеки от нас има и добро, и зло. И в зависимост от обстоятелства, желания, възможности и други фактори проявяваме ту едното, ту другото. Точно затова, като умрем не стоим само в Рая или само в Ада. Разпределят ни точно толкова колкото сме заслужили. Е, има единици, които си седят само в пъкъла или в райската кръчма, но това е толкова рядко явление, че не си струва да се обсъжда. Между впрочем, райската кръчма се намира в райската градина – култово място, струва си да се посети. Като ми дойде времето ме преместиха в Ада. Екскурзоводът ме води покрай казаните с врящо масло, вътре се пържат хората, до всеки казан се вее националният им флаг. Кой от каква народност е. Около казаните – стражи, охрана, само до българският никой няма. Никой не го пази. Нищо ново, това го бях чувал, че е така. Ние си знаем, че няма нужда да ни пазят. В Ада сме известни, че сами дърпаме за краката обратно този, който се опита да избяга. От управата са доволни от нас – спестяваме им разходи. Екскурзовода ми разправя, че от другите казани, въпреки строгата охрана непрекъснато имало бегълци. Помагали си хората, избутвали един по един сънародниците си да се измъкнат. Скочих аз във врящото масло при българите. Зарадваха ми се. Обясниха ми какви са правилата на съжителство – правила няма. Пържим се всички заедно. Доплува до мен един по-възрастен мъж, бай Петър. Него често го местили от Ада в Рая и обратно. Но той бил свикнал на това още докато бил жив, жена му го натренирала. Посочва ми той към ръба на казана и ми вика. Виждаш ли тия дето се опитват да изпълзят нагоре. Виждаш ли как по пет шест човека им висят на краката, няма измъкване. Гледах аз, гледах и по едно време ми светна. Легнах по гръб, направих щастлива физиономия и започнах радостно да се плацикам. Веднага се събраха всички около мен. Какво правиш бе? Нищо, кефя се, релаксирам. Много ми е гот. Тутакси ме грабнаха и ме изхвърлиха от казана с врящото масло. Вече спасен, ги чувах как ме псуват. Мамицата му, хубаво му било, я да се маха!