Как да стана безразличен?
Убийства, природни катаклизми, войни, икономически и финансови кризи и колапси, криминални престъпления, терористични атаки, информации за недостиг на енергия, климатични деформации, неизбежен и драматичен край на света, който познаваме… На какво ви прилича това?
Защо непрекъснато по телевизионните екрани ни показват изброените по-горе ужасии? Задавал съм си този въпрос хиляди пъти? Питал съм познати журналисти и те винаги са ми отговаряли: „Лошите новини продават”. Като ни информират по няколко пъти на ден, всеки ден в продължение на години за локални и глобални ужасии, ни приковават вниманието. Ние, зрителите гледаме и слушаме за страхотии, а телевизиите печелят от рекламодатели.
Горе-долу това е простичкото обяснение за помията, която ни залива от ТВ екраните. Обаче, нещо вътре в мен, някакво мъничко, но упорито съмнение ме глозга и ме върти на шиш. Нещо не е наред. Защо, колкото и да е рядко, като пуснат някоя добра новина, аз я възприемам с възторг и искам още такива добри новини? Чувствам, че съм готов да се залепя за ТВ екрана и да попивам нон стоп информации за успехите на човечеството. Тоест, собствениците на телевизиите и рекламодателите пак ще бъдат доволни. За тях е важно да бъдат гледани. Но вместо с потоци от светлина, ни облъчват с мрак. Защо?
Благодарение на моята 9-годишна творческа командировка имам възможност да чета книги „на корем”. В централния хотел книгите бяха над 12 000 бр. Сега, в селския спа-център са над 5000. Не мога да се похваля, че съм ги изчел всичките, но ето какво открих в учебниците по Психология на масите. Само да не се обърка някой, че тия маси са кръчмарски. Става въпрос за психология на тълпата и прастари уроци по пропаганда: „Така населението е в постоянен стрес. Периодичното поднасяне на подобни новини вкарва обществото в състояние на масова психоза, след което способността за критично мислене постепенно изчезва и настъпва безразличие. Безразличие към всичко, в това число и към собствената си съдба. По този начин обществото става лесно манипулируемо”.
Няколко пъти прочитам подчертаното и се успокоявам. Сега вече всичко ми е ясно. Сега вече разбирам откъде идва масовото безразличие към тези, които ни крадат и убиват през последните 28 години. Не само способността за критично мислене е изчезнала. На път е да се изпари и най-прозаичното мислене, а безразличието се превръща в религия. Знаем кои са виновните за Геноцида над българския народ, но сме упоени и бездушни. Знаем имената им, но какво от това? Борисов, Станишев, Първанов, Доган, Сакснезнамкойси, Костов, Сидеров, Симеонов, Каракачанов … и други алчни безродници, наричащи себе си „политици”. Златев, Божков, Ганчев… Борис Велчев, Сотир Цацаров, гнилите ябълки от ВСС, ВКП, ВКС… Списъкът е дълъг. Общото между тях е, че плюскат от парите на българските данъкоплатци. Толкова много плюскат, че за безразличните милиони български граждани не остават дори огризки.
Не можеш да си платиш сметките за парно, ток, вода, телефон, храна, лекарства… Нямаш работа или пък имаш, но заплатата ти е толкова мизерна и слаботелесна, че дори ти се чудиш как все още дишаш, да не говорим, че трябва да храниш и да се грижиш за деца и възрастни родители. Изродите пият кръвта ти, промиват ти мозъка и ти вдигат с още % сметките. На тях им трябват още милиарди. Те си раздават твоите пари чрез нагласени „обществени” поръчки, концесии, приватизации, контрабандни канали, корупционни схеми и дебелеят все повече и повече, а ти си мълчиш. Ти си един от многото безразлични. „Безразличие към всичко, в това число и към собствената си съдба”.
Опааа… Време е за новини. Появява се „обещавачът на справедливост”, строителят на вълнообразни магистрали бат Бойко и ни почва: „Много е страшно… Милиони бежанци са на границата…ами турците…ще ни спрат парите от Европа, ако БСП дойде на власт… треперете!”. Сменя го синята активистка и червена ръководителка кака Корни: „Много е страшно! Бежанци, Турция… ГЕРБ – ако дойдат на власт, ще опоскат България, ще вземат 20-30 милиарда външен дълг, кой ще ги връща тия пари… треперете, страхувайте се!”. До микрофоните дотичват обединените тарикати Прасчо, Болен и Далавери: „Много е страшно! Бежанци, турци, беднотия до шия. Трябва ни стабилно правителство. В името на майка България ще крадем, пардон ще подкрепим когото и да е, само да сме на власт, пардон… треперете! Страшно е без нас”.
Хмм… Поглеждам пак в учебниците и ето какво откривам: „Когато обществото е разделено на групи – леви, десни, фили, фоби, антиглобалисти, глобалисти, за дадена партия – против същата партия и т.н., тези разделени групи взаимно се неутрализират, а в същото време управляващите остават безконтролни, което пък им позволява безпрепятствено да крадат. Обществото лесно изпада в параноя, ако има различни групи, които да го разделят по различни признаци. Споровете заглушават действията на манипулаторите”.
Всъщност, самият аз не знам за какво ги пиша тия всичките работи. Що не взема да си живея живота? Да се поддам на облъчването, да психясам по план, да се страхувам в необходимите препоръчителни дози. Да спра да мисля и да се присъединя към армията от зомбирани безразличия. Обаче има един малък проблем. Щом досега не ме е хванала упойката, значи нещо не ми е в ред. Как, по дяволите, да стана безразличен?
Ивайло Зартов, 09 април 2017г.
Има доста такива, които виждат, чуват, разбират, усещат, знаят. Част от това виждане и усещане е, че хората от Матрицата са упоени и маршируват в “правилните посоки”, т,е, във всяка друга посока, ОСВЕН в тази в която ще започнат да получават по-вече, за сметка на кукловодите. Само ТАЗИ посока им е забранена, ама те и това не знаят щото ако им забранят официално, всички ще се юрнат натам. За това тази пътека просто редовно се покрива с прах и клони, като ежедневно се полагат грижи праха и клоните да не се саморазчистят, а ако някой от Матрицата “случайно” я налучка, лесно и бързо му променят посоката. Как да живеят виждащите и усещащите? Според мен всеки от тях просто се капсулира донякъде, участва от благоприличие и в името на относителното си спокойствие в театъра в който хората от Матрицата участват с всички сили и душа, вярвайки че това е истинският им живот. Виждащите хора знаят че всъщност са безсилни. Безсилни са не защото кукловодите са силни, а защото кукловодите са все пак по-силни от всеки виждащ индивид поотделно. За да станат виждащите по-силни от кукловодите, те трябва да се обединят и координират, а те няма да го направят. Няма, защото не се познават, малцината които се познават си нямат достатъчно доверие (мисля че недоверието всъщност е основателно), нямат и достатъчно време, енергия и пари за да ги влагат в собствена организация. Много от хората в Матрицата за собствено забавление, изгода или поради комплексите си, създават разни “организации”, в които се налива съществена част от малкото налична обществена енергия и средства, НО действията на тези организации са неефективни и най-важно – насочени са в други посоки, а не в посоките с които могат НАИСТИНА ЕФЕКТИВНО да се решават обществените проблеми. Организациите се превръщат в говорилня или в спортна зала за разтоварване на напрежението, и всъщност НЕ ПРОМЕНЯТ НИЩО от статута на своите членове /освен може би плиткия душевен комфорт че се занимават с теми които са им интересни/. В България, в това общество, е особено силно изразен порочният навик много да се говори и пише, а малко или никак да се прави нещо реално, с разумно ползване на ресурса и постигащи реален ефект. И аз прекалих с писането, следвайки същия навик 😉
-Съгласен съм и С Двама Ви, ТОЧНО ТАКА…БЕЗСИЛНИ СМЕ и не се познаваме, камо ли ли да се…ОРГАНИЗИРАМЕ !?
С Иво и Катя се видяхме…Веднъж и…това е, Той ми подари Неговата Книга…, описваща ТОЗИ СКАПАН “модел”, а преди 2 месеца от Фейса МИ БЛОКИРАХА Профила (и с него МИ УМРЯХА над 300 стихотворения), тоест – КРАЖБА НА ДАННИ !!
-И Кой ли да търся, белким се оправи…Нещо !?
Сашо, сега разбирам защо те няма във виртуалното пространство-блокирали са ти профила. Започнахме ежемесечни срещи при Вихрен Михайлов, събираме се мислещи хора и разговаряме. За съжаление ние с Ивайло участваме веднъж месечно в неговите два дни отпуск от затвора. Следващия път през юли, ще ти се обадим да дойдеш и ти ако имаш възможност. Майка му на Иво почина през декември и вече не сме идвали към твоя район. Поздрави от нас! Дръж се и до скоро.