–

Какви са истинските отговорности и цели на всички български правителства от 1989 г. до днес? Да прехвърлят изцяло държавната собственост в частни ръце. Това е задача изискваща време и контрол над събитията. Осъществява се чрез различни техники, с оглед на моментните възможности, като задължително се полагат и основите на бъдещи трансформации. Работническо-мениджърски дружества, приватизация за 1 лев или по многократно занижени цени, заменки. Овладяване на входа и изхода на структуроопределящи предприятия и цели отрасли. Регистриране на частни банки, които ползват евтин финансов ресурс от БНБ и от международната финансова система – междубанков пазар. Десетки и стотици милиони на изключително нисък лихвен процент. С тези пари се раздават кредити и се задължават набелязаните държавни предприятия с цел овладяване и преминаване на собствеността в частни ръце. В същото време, предприятията са задължени от правителствата да бъдат обслужвани от точно определени банки. Оборотните им средства, депозитните и кредитни сметки, всичко – в правилната банка. Следва източване и фалиране на предприятията и банките. Парите не са се изпарили, те са преминали в ръцете на правилните хора. Смяната на собствеността и натрупването на капитал вървят ръка за ръка с охраняване на тези процеси. Новосъздадените олигарси и местни феодали се пазят. За целта се създава паралелна система – обслужващ персонал. Корумпирани и зависими полицаи, следователи, прокурори и съдии. Чрез тях се гарантира необратимостта на процесите и бъдещото им развитие в желаната посока. Създават се и се контролират политически партии от чиито редици се излъчват удобни и послушни представители за изпълнителната и законодателната власти. През последните 23 г. всички български правителства се справят прекрасно с тези задачи. Трансформиране на собствеността от държавна в частна, натрупване и концентриране на капитал, охрана на процесите и гарантиране на необратимостта им. Накратко – ограбване на държавата. Като неизбежни помощни средства се явяват контролирането на контрабандните канали, финансови измами в особено големи размери, организиране на престъпността. Терминът организирана престъпна група е точен, като в България организацията е на най-високо ниво. Контролира се от правителствата. Всички български управляващи си предават като щафета, като олимпийски огън, който никога не трябва да угасне тези задачи, трябва да им се признае, че се справят много добре. В резултат на добрата им работа, българските граждани са най-бедни в Европа, мизерията е всеобхватна – материална и духовна. Прогонени са над два милиона души от България. Разликата между върхушката от най-богати и огромната част от българите, които дори статистиката не може да изчисли колко са бедни е сравнима само с банановите републики от третия свят. Въпросът е, ние в кой свят сме? Закономерно четвъртата власт, медиите са подчинени и добавени към слугите на властимащите, превърнати са в патерица на управляващите. Неизбежно и очаквано националните интереси са забравени. Всяко българско правителство с радост и охота се подлага в полза на чужди държави. Има ли съпротива? Няма, тя е манипулирана, фалшива и режисирана. Всичко е театър. Като последните проекти Атака и ГЕРБ. Единствената истинска и неподправена съпротива може да бъде видяна само в социалните мрежи. Там се вижда недоволството, болката, гневът и обидата на българите. Във виртуалното пространство има решителност, която обаче е само виртуална. Реалните протести са немощни и слаби. На ход е следващото действие от постановката. Очаква се поредният спасител или поредното правителство на националното съгласие. Кой ще поеме щафетата е без значение. Огънят не трябва да угасва. Все още има какво да се граби и разпределя, а и трябва да се защитава вече ограбеното. Това са тежките и отговорни задачи, които решават българските правителства. Работят неуморно за създаването на един по-добър свят. По-добър за избрани.