Имало едно време един велик народ наричали се българи. Те си имали и държава – България. След векове на възходи и падения накрая този народ окончателно изчезнал. Причината не е била чужда агресия, българите успявали да се възродят след 200 годишни и 500 годишни робства. Не са ги унищожили икономически кризи, нито пандемии. Те са се самоунищожили. Изгубили са най-важното – ценностната си система. Забравили са смисъла на думите солидарност и взаимопомощ. Изчезнало е усещането за общност, за племенност. Отговорността им към самите себе си, към народа си и държавата били подменени от омраза към всичко и към всеки. В последните години на този иначе велик народ в миналото настъпили мрачни времена на бездуховност. Алчността и завистта изгризали сърцата им. Те вече не били способни да се обединяват. Можели само да ненавиждат. Разделили се на групи и групички на всички нива. И се мразели, група против група, дори вътре в собствените си кланове всеки се стремял да прецака другия. Избирали си за водачи възможно най-прогнилите хора. Не можели да търпят да ги управляват умни и отговорни личности. Красивото ги дразнело и те го убивали. Първо унищожили всичко красиво вътре в себе си, след това се заоглеждали и смазвали безпощадно всичко, което не приличало на тях самите. Неистово ненавиждали качества като доброта, честност, смелост и справедливост. Издигнали в култ алчността, лъжата и лицемерието. Съсипали всички системи: образователна, здравна, социална. Тотално подменили смисъла на думата законност. Законите вече не били еднакви за всички, който плати повече получавал правосъдие по мярка. Олигарси и местни феодали изсмукали кръвта на обикновените българи. Те били твърде заети да се мразят помежду си и твърде страхливи, за да им дадат отпор. Пазителите на реда и раздавачите на справедливост се превърнали в търгаши. Против тоталната деградация нямало никакви пречки. Българският народ се търкалял с огромна скорост надолу в бездната без спирачки. Без имунна система, без коректив. Българските журналисти мутирали и вместо да бъдат стожер и последна надежда на обществото се отдали на халтури и междуособни войни. Срещу скромно заплащане били готови да напишат и най-големите гадости против самите себе си. В последните смутни години те вече не се наричали журналисти, а журналя. Обществото атрофирало, стремежът към самооцеляване довел до масово самоубийство. Безчовечност, бездуховност, мрак обгърнали  сърцата и земите на българите. Историята за българският народ  днес се преподава в училища и университети, поучителна история. Не знаем причините за изчезването на цивилизацията на Атлантида, но знаем причините за изчезването българите. Човечеството пази в паметта си поуките от самоунищожението на българският народ.