Идилия

Всяка сутрин от понеделник до петък тя става точно в 6 часа. Минава набързо през банята, буди децата, прави им закуска, проследява тяхното измиване и обличане, оставя ги в училището и отива на работа. Малко преди края на работния ден, след молби и увещания на колеги и началници, тя тръгва обратно. Прибира учениците, оставя ги в къщи, отскача до магазина и успява да сготви точно навреме. Съпругът се връща от работа и всички сядат да вечерят. Докато се хранят, всеки разказва как е минал денят. Той се оттегля пред телевизора, тя се захваща с миенето на чиниите и подготовката на децата за утрешния ден. Правят се домашни, приготвят се необходимите учебници и тетрадки. От раниците се изважда всичко излишно. Междувременно тя изглажда няколко дрешки и пуска пералнята. Събота и неделя ще има повече време и тогава ще е голямото чистене, гладене, миене, пране и т.н. Сега – само най-необходимото. Денят си отива, децата минават контролирано през банята и се отправят към леглата. Тя довършва още някои дреболии и също се шмугва в банята. Тук са нейните 3 минути. Мислите й се бутат. Не я боли само главата. Краката са й отекли. Вратът й е схванат, ръцете й плачат за почивка. Но в семейното ложе я чака загриженият й мъж, който се чувства длъжен да я уважи. На всичкото отгоре, той не иска внимателната майка, дамата от обществото и чистофайницата домакиня. В леглото си той мечтае за мръсницата, за сладката и безгрижна курва, готова да експериментира, за любовницата със стоте оргазма. Някога, преди да се родят децата, преди да се оженят… Хмм, лека усмивка от спомени пробяга по лицето й. Жаждата й беше истински неутолима. Тънка талия, разкошни извивки, свежест. Мъжете се лепяха като насекоми на светлината. Пърхаха около нея, блъскаха се. Тя си играеше с тях. Допускаше ги близо, много близо и после неочаквано ги отрязваше. Тя решаваше на кого да се отдаде и кого да завоюва. Всичко беше тръпка. Усещането за власт над другата половина на човечеството беше неописуемо. Секс, само секс, просто секс. После й омръзна. Прииска й се да има и любов, да има чувства. Появи се Той. Красивият, перспективен жребец. Влюбиха се, обичаха се, все още се обичат. Но вече нищо не е както преди. Няма я необузданата безгрижност и лекота. С годините се оплитаха все повече и повече. Работа, колеги, задачи, ангажименти, семейство, деца, роднини, приятели, познати… Всеки те дърпа, всеки нещо си иска и очаква от теб. И никой не го е грижа за теб. Никой не се интересува ти какво желаеш. Ето, сега искаш просто да се наспиш, но вместо това ще правиш 5-минутен механичен секс с фалшив оргазъм накрая. Не, че не ти се чука. Чука ти се и още как, ама ако може първо да забравиш за всичко и всички. Да забравиш колко си уморена и да се наспиш, и чак след това… Еех, стана късно. Тя влезе в спалнята и си легна до любимия. Той я чакаше с нетърпение. Спеше му се, а на сутринта трябваше пак да става рано и да ходи на работа, да изкарва пари, да се грижи за семейството си…

Сутрин е. Точно 6 часът.

Ивайло Зартов, 04 януари 2017 г.