–

Чакайте малко! Нещо не разбирам. Създаваме резервати, национални паркове, защитени зони. В тях охраняваме и пазим цветя, дървета, всевъзможни растения и животни. И от кого ги защитаваме? От себе си. Нормално ли е това? Нима не е лудост?

Нима не е идиотско първо да унищожаваме с действие или бездействие, да убиваме и в един момент да се плескаме по челата и да правим отчаяни опити да пазим недоубитото. Що за малоумие? На всичкото отгоре, и отдолу, това явно ни е в кръвта. Хвърляме боклуци където и когато ни попадне. Отиваме на излет, за риба, или правим ремонт – след нас купчини боклуци! Идва денят „Х” и всички: „- Урааа! Да изчистим България за един ден!”. Аха, 363 дни да изцапаме България, и после за един ден да я почистим. Странничко, нали?

Първо си избираме лъжци и бандити за управляващи. После ги плюем, че били такива и онакива. Ами какви да са? Или пък изобщо не ни е грижа кой управлява държавата. Не ни интересува, пет пари не даваме за нищо. В същото време не спираме да мърморим и да се оплакваме, че живеем зле. Най-бедни сме! Най-корумпирани! Мрън-мрън-мрън… Че как да живеем? Нали нищо не ни интересува. Съседите или други непознати на улицата ги ограбват, убиват. Ние какво правим? Залостваме здраво врати и прозорци, пускаме щорите, увеличаваме звука на телевизора. Не чуваме, не виждаме. Случва ни се същото на нас самите. О-о-о, Боже, ама как е възможно? Защо на нас?!? Нали никому нищо лошо не правим?. Вайкаме се как никой не ни е помогнал, как никой не ни е обърнал внимание. Псуваме всички затворени кепенци. Негодуваме. Съвсем случайно, през бронята ни до нас достига информация, че кривосъдници в тоги изпълняват частна поръчка и убиват невинен. Успокояваме се автоматично: Този си е виновен! Няма как да е невинен. Майната му!

Утре се оказваме на неговото място. Ужас! Ама то било възможно! Ами сега? Кой ще ни помогне? – Никой! Майната се е върнала, като бумеранг.

Достатъчно. Стига с онагледяването. Възможно е някой да възкликне: „- Не, аз не съм от тези хора. Аз не съм такъв!”. Възможно е! Знам, че има хора, които не убиват растения, животни и други хора с безсърдечието си. Дори познавам такива Човеци. Нисък поклон вам!

Но има и други – цели идиоти и полуидиоти. При целите идиоти положението е безнадеждно. Тъжното е, че не само че не са на изчезване. А даже напротив, много са и се размножават. Явно завършеният идиотизъм е успешна форма за оцеляване. Някакво подобие на едноклетъчните. Какво да им е на тях? Всичко си им е наред! Кой е виждал разтревожена амеба? Обаче при полуидиотите ситуацията е различна. С тях трябва да се работи денонощно. Да им се обяснява, показва. Да им се дават добри примери. Те могат да станат Човеци. И тогава за всички ще е по-добре.

Ивайло Зартов, 27 май 2013 г.