Природата на човека –  тя си иска своето. Всяка възраст  със своите инстинкти и желания.  Въпросът е можеш ли да бъдеш полезен за близките си, или си тежест? На този  въпрос  трябва да се намери отговор. Честно, без емоции. Да се направи сравнителен анализ на ползи и вреди, да се направи прогноза, динамична оценка на ситуацията, различните варианти на развитие и отговорът ще дойде сам. Чисто научен подход, без смесване на желания, чувства, лични отношения и други. След  като се получи отговор, трябва да се действа. Какъвто и да е резултата, най-важно е да не остане на теория, а да следват реални действия, в която и да е посока, в зависимост от резултата. Любов, обич – това е желанието  близките ти хора да са щастливи. Да обичаш не е да заробваш, а да дадеш свобода. И това не е съвсем точно, свободата всеки си я има. Ако не я отнемеш брутално или нежно, заради някакъв дълг – родителски, синовен и т.н. И така, не можеш да даваш свобода, не трябва да връзваш, да оплиташ мрежи, да задължаваш. Всеки трябва да има  възможност за свободен избор, всеки сам да реши кое за него е най-добре. Да направи свободният си избор и след години,  в деня на равносметката, да си каже – добро или лошо, но това е следствие на моето си решение. Аз съм избрал и решил  да бъде така. Това е обичта, да оставиш на близките си, на хората които обичаш те сами да решават за себе си, какво искат да правят, какво искат от себе си и от другите. Най-важното е любимите ти хора да са щастливи според техните си представи за щастие. Не според  твоите.