–

Бай Иван от с.Умньово построил в двора си гараж. Вдигнал нова ограда на мястото на старата, и външната тоалетна оправил. Седнал под навеса да се почерпят с бригадата за хубавата работа, дето я свършили. Ударили по няколко ракии, мезнали и някой от компанията отворил приказка за протестите:
– То хубаво са излезли хората против крадливите политици. Мамицата им мръсна. И аз съм да ги махаме всичките, ама откъде да ги вземем тия, дето няма да крадат и лъжат?
– А, де? Хахахах – засмял се бай Иван – А, бе ееей! Ние с вас сега за какво се черпим?
– Е, как за какво? За гаража, оградата, кенефа.
– Тъй де. Правилно. Ама я си спомнете как стана всичко? Първо реших какво искам. Как да изглежда. Защо ми е. Сметнах колко ще струва. Намерих кой да го направи. Работници, майстори, че даже и архитект. За един пиклив гараж колко главоболия имах, ама накрая стана така, както го искам.
– Добре де, това го знаем…накъде биеш? Какво искаш да кажеш?
– Какво, какво. Всичко се получи при мен, защото освен че знаех какво искам, подбрах и качествени материали. Намерих добри изпълнители. Парите ги бях сметнал точно.
– Знаем, знаем, какво си го заповтарял? – прекъснал го един нетърпеливец – ти кажи за протестите, как да се променят нещата към по-добро?
– Трай бе, нали затова разправям. Тия неща, дето ви ги изброих са задължителни, без тях не може. Ама я си спомнете аз къде бях през цялото време? Да не би да ви оставих без да ви контролирам? А? Аааа…? Сетихте ли се? Непрекъснато проверявах как върви, по план ли е всичко. Ако трябва нещо да се свърши допълнително, да се измени, винаги бях на линия. Не ви висях над главите, но през определени периоди проверявах как вървят нещата. Има ли, няма ли нужда от нещо. Разбрахте ли? То за един кенеф трябва контрол, пък те цяла държава оставили на самотек. Който и да си изберем, каквито и да сложим да ни управляват, не им ли даваме задачи ние и не ги ли контролираме как работят, пиши го бегало. Нищо няма да излезе. Я си спомнете, 24 години все едно и също. Избират се там някакви хубавци за депутати, после те си правят правителство, назначават си министри и започват да работят. Ама какво вършат никой не знае. Народът задачи не им е дал. Никой не им е казал какво конкретно искаме, как го искаме, колко сме готови да платим …. и всичко останало, да не ви го повтарям пак. Убавците сами си избират какво да правят. На нас ни хвърлят в очите общи приказки, ала-бала обещания. И толкоз. А пък за контрол изобщо да не говорим. Никой нито се сеща, нито пък знае какво точно да прави. Ето сега пак имахме избори. Бутнахме мутрата, дето ни лъга, че щяло да има справедливост и назначихме предишните крадци на власт. Старите майстори, изпедепцаните тарикати. Сега народът се усети и тях да бута… Хубаво, ама какво от туй?
То за един гараж акъл трябва, за да го вдигнеш. Как да вдигнеш цяла държава без акъл? Кенеф ли ще е, гараж ли ще е, ограда ли, държава ли, план трябва, точни сметки и контрол.
Аре наздраве за кенефа!

Ивайло Зартов, 11 юли 2013 г.