–

В България, в Окръжен съд гр.Пазарджик се води дело срещу 13 имами за проповядване на радикален ислям и религиозна и расова омраза. В Русия на втора инстанция бе потвърдена осъдителната присъда за две от трите жени осквернили православен храм – “пуситата” използваха църква за шоу сцена изразявайки протест срещу властта. Отразявайки процеса в Москва правителства и световни медии, в това число и българските открито защитават нестандартните опозиционерки. Същите “революционерки” в предишна протестна акция правят групов секс в Московски музей, като го заснемат и разпространяват в медиите и социалните мрежи. Трима от имамите обвинени като членове на забранената в България организация “Ал-Уакф-Ал-Ислями”  са наели едни от  най-скъпите адвокати да ги защитават – Ина Лулчева и Васил Василев, нищо че проповядват сред най-бедното население в Благоевградско, Пазарджишко и Смолянско. Пред сградата на съда в Пазарджик се събират техни поддръжници изглеждащи така сякаш са докарани от Афганистан или Саудитска Арабия – жените забрадени и забулени целите в черно от главата до петите, мъжете с бради и дрехи, които сме виждали само в телевизионни репортажи. Какво  щеше да се случи, ако активистките от групата  “Пуси Раят” бяха използвали за демонстрацията си не православен  храм, а джамия? В цял свят милиони мюсюлмани щяха да излязат на улиците с гневни викове, щяха да изгарят знамена , да нападат чужди посолства, да обявят награда за убийството им…Те самите нямаше да стигнат до съда, а щяха да бъдат пребити с камъни публично на площада. В същото време християните по света не само  свенливо мълчат, но дори допускат собствените им правителства и медии водени от геополитически ежби да защитават поругаването на християнските символи. За мюсюлманите където и да се намират има само един закон – да защитават религията си, без да се съобразяват със светските законодателства на държавите, в които живеят. Християните от своя страна не защитават нито своя Бог, нито собствените си демократични принципи. Безсилието на “цивилизованият” свят е видимо. В култ са издигнати интересите на международните корпорации, няма Христос, няма Аллах, има само финикийски знаци, цени на петрол, газ и борсови спекулации. Накъде отиваме? Назад, там където талибаните докопали се до властта в Афганистан разстреляха будистки статуи, оцелели преди тях хиляди години, а импотентните демократични стожери само примляскваха  “възмутено”  и в същото време им продаваха оръдията и снарядите, с които се унищожаваха статуите. Колко е далеч денят, в който Мадарският конник, храм – паметникът  Александър Невски, Рилският манастир, Бачковският манастир и други наши светини ще бъдат изравнени със земята? Алчността на управляващите ни затънали в корупционни схеми, улисани да си тъпчат джобовете с награбени пари в безкрайният “преход” и собственото ни безхаберие, бездуховност и криворазбрана толерантност само приближават денят на безумността. Време е да си изберем какви сме. Ако сме атеисти, можем ли да наложим безкопромисно спазване на законите в България въпреки прогнилата от корупция съдебна система? Ако сме християни, можем ли да защитим своя Бог или се сещаме за него само когато го молим за помощ, само когато запалим свещичка в храма и чакаме да ни спаси? Какви сме? Кои сме ние?