Защо винаги ни управляват лошите? Нали нищо случайно няма. Защо винаги ни управляват лъжци, алчни и нагли олигарси и местни феодали и корумпираната им армия от политици, магистрати и други държавни чиновници? Зарових се в умните книги да търся отговор. Философски, религиозни, исторически, от цял свят. Четях фанатично, мятах ги книгите една след друга, както футболен запалянко люпи семки на стадиона. Напълних се с мъдрости, но никъде не открих точния отговор. Само се затвърди убеждението ми, че няма случайности. За всичко, което се случва си има причина.

Пренаситен от четене реших да се поразходя. Отидох на гарата и се качих на първия влак, беше ми все едно за къде е. Седнах до прозореца и забих поглед навън. Картините се сменяха бясно, детайлите прелитаха пред очите ми, дървета, храсти, коли, хора, къщи. Влакът не беше от най-бързите, но задържайки погледа си на 2-3 метра от прозореца всичко ми се струваше ужасно бързо. Главата ми започна да бучи, престанах да различавам бягащите сценки. И тогава вдигнах глава и вперих очи в далечината. Моментално се успокоих, само периферното ми зрение отчиташе предишната какафония. А аз се наслаждавах на гледката, в далечината ме мамеха планините. Виждах всичко толкова ясно, имах предостатъчно време да разглеждам детайлите. Успокоих се, тъкмо започнах да се унасям и влакът намали скоростта си и спря. Станах, отворих прозореца и погледнах къде съм. Видях малка опърпана гаричка с голяма табела “Тръщеник”. Нещо ме дръпна навън. Слязох, влакът си замина с някакво облекчение. Ръждиво кученце се препичаше на слънце опряло гръб в олющената мазилка на сградата. До него, точно както си му е реда, на стара изпочупена пейка седеше още по-стар дядо. Седнах, и в опит да бъда дружелюбен промълвих:

– Еех, сега да имаше по една студена бира… – тъкмо си мислех, че не ме е чул и дядото провлачи:

– Отстрани на гарата има павилион, кажи на продавачката да ми запише и на мен една, ама гледай да не е зелена бутилката. Взех бирите, подадох му неговата и му казах наздраве. Отпих жадно и го попитах:

– Дядо, ти като си толкова стар, умен ли си?

– Е па не знам – примлясна ми той.

– Защо ни управляват лошите, защо на власт са винаги разбойниците, които крадат от държавата, тоест от нас? Кажи де. – Той ме погледна хитровато и отсече:

– Така трябва.

– Стига бе, ти в това с.Тръщеник съвсем си изтрещял. Откъде накъде така трябва? – Дядката ме изгледа почти намусен:

– Я си представи, че ни управляват честни, добри, съвестни хора, представи си го и помисли, ама хубаво си поразмърдай мозъка. – Казах си добре де, я да видя. На власт са хора, които не ни крадат, не ни лъжат. Няма корупция, няма нагласени обществени поръчки. Няма приватизации – кражби и заменки. Откраднатите пари от олигарсите и местните феодали ще им бъдат отнети и върнати на държавата. Ще има достатъчно пари за здравеопазване, образование, работни места, доходите ще се повишават. Стандартът на живот ще се повишава, ще са доволни и младите българи и пенсионерите. Виждайки тази картинка, не се сдържах и се обърнах пак към дядото:

– Или слънцето те е напекло или бирата ти е в повече. Защо трябва да ни управляват бандити бре? – Той се размърда и ми вика:

– И какво? Всичко ти се струва прекрасно, а? Ако ни управляват свестни, честни хора всичко ще е наред, така ли? Да де, ама докога, колко дълго ще продължи всичкото това щастие? Нали синовете и внуците на тия щастливите, ще са полуидиоти, няма да стават за нищо, като всичко им е наред, като им е подредено, наредено и сложено на масата, те какво да се напъват? Ще стават все по-мързеливи и рано или късно ще спрат да се развиват. Ще спрат да мислят, да дишат и накрая нищо няма да остане от нас, няма да ни има като народ. Разбра ли? Затова управниците ни са такива дръвници, а пък ти, аз и другите като нас сме длъжни да им се опъваме, да не ги оставяме на мира, да се съпротивляваме, от време на време да им набиваме  обръчите. Не го ли правим, оставим ли ги без контрол от наша страна, пак ще загинем, щото чорбаджиите пък се самозабравят и полудяват да грабят. Ще ни изтрепят с алчността си. Който е на власт, няма как да остане честен. И да иска,  другите около него няма да му дадат, няма да го допуснат. Към властта се намърдват само с една цел – да крадат от нас, това е. Само дето последните двайсетина години сме ги поотпуснали тия хаймани. Време е да им набием обръчите. Хайде вземи по още една бира, хайде бе размърдай се.