Вчера беше международният ден на хората с увреждания. Няма как, трябва да им обърна внимание. Та откъде да почна? Няма да ги степенувам по ниво на повреденост, ще ги карам отгоре надолу. Болните от алчност и наглост бивши милиционери, бармани, комсомолски секретари, сервитьори и шофьори, на които сега им викаме олигарси и местни феодали. За по нагледно се сещам и за малко имена: Стойков, Гергов, Банев, Божков, Прокопиев, Златев….Има още много известни именца, има и скрити лимонки. Болестта, която ги мъчи се изразява в това, че пациентите не могат да търпят да знаят, че някъде има държавен завод, фабрика, хотел, плаж, планински курорт, гора…Не могат горките да не “приватизират”, да не грабят. Всички страдат от остра сърдечна недостатъчност. Вместо сърца имат калкулатори и с тях  само броят колко коли са си купили, колко къщи имат, колко вили, банкови сметки, яхти…На тия инвалиди не им пука, че унищожиха България, че обрекоха поколения българи на мизерия. Изобщо не им дреме. Само лигите им текат. Обаче са много загрижени да си назначават послушковци. Ние ги наричаме политици, управляващи и всякакви други подобни чорбаджии. Всъщност тези страдалци са шизофреници. Всички са с раздвоение на личността, някои са с разтроение даже. От една страна слушкат и изпълняват всичко, което им се каже от кукловодите им, от друга страна и те грабят като луди, въртят далавери по 25 часа в денонощието. Нагласени обществени поръчки, търгове, комисиони, данъчни врътки…В същото време не спират да обещават на балъците-данъкоплатци, че ще ги оправят, че ще има справедливост. Обещанията им са напористи като пубертетски пъпки, особено преди избори. Имената им ги знаем: Борисов, Станишев, Доган, Сакснезнамкойси…,министри, зам. министри, дупетати, шефове на комисии, агенции, фондове. Измислили са си безброй табелки и причини, с които да оправдаят грабежите. Само за “борба” с корупцията има над 300 “борещи” се организации. Битката всъщност е кой да източи повече бонуси. Увредените от първите две категории си отглеждат като корнишончета една трета група болни мозъци, без които не могат. Това са разбойниците в тоги. Тия са живи за оплакване, освен шизофренията в най-страшната й форма. Кривосъдниците са болни от почти всички известни и неизвестни психически заболявания. Няма как да е иначе, нещастниците са задължени да се борят срещу самите себе си и срещу колегите си по болести – политици и олигарси. Това ги е довело до ослепяване, оглушаване, и до брутална деменция. Не е лесно да си оръжието на бандитизма, оръдието на мафията. Никак, ама никак не са за завиждане. Отвън изглеждат като хора, но отвътре са по-скоро изроди, нечовеци. Всички изброени, вчера имаха своя международен ден. Общо взето те са обединени от почти еднаквите си недъзи: Алчност, наглост, шизофрения и др. остри психични заболявания, безсърдечност в най-тежка форма. Не ми е много удобно да ги поздравя с празника, не съм сигурен, че го празнуват. Мисля си вместо поздравления и чествания не е ли по-хуманно, ние българските данъкоплатци – потърпевшите от действията на увредените да се съберем и да ги излекуваме. Да се погрижим за нашите инвалиди. Да им подарим едно лечение от нас, което да им държи топло. Да оздравим нацията така да се каже. Стига сме се правили, че не виждаме болните, нека им подадем ръка.