Врящ котел. България кипи. Възмущение, болка, страдание, протести, протести. Такава е картинката, обаче виртуалната. В социалните мрежи недоволните са стотици хиляди. Виртуалните протестиращи са смели, а на улицата, на улицата е смущаващо тихо. Работниците от ВМЗ Сопот от години са без заплати, траеха си, мълчаха си.  Кой знае защо решиха, че повече няма да работят без пари. В столицата, в двумилионната София като излезнат 1500-2000 човека да протестират срещу контрола в интернет или срещу унищожаването на гори и дюни и това вече е новина. Леле, колко “много” хора. В Бургас, Варна, Пловдив и другите ни градове протестите са още по-скопени. Иначе поводи за недоволство дал Бог. Няма работа, ниски доходи, непосилни цени. Олигарси, местни феодали, политици и корумпирани магистрати не спират да грабят. Съсипани здравеопазване и социална система, образование по капли. Убийствена мизерия, битова престъпност и корупция на всеки милиметър. Причините за протести са неизброимо много, протестиращите са изброимо малко. България официално е обявена за най-бедната и най-корумпираната страна. Държим първото място и в още две класации – най-търпеливата нация и най-разделената. Олимпийски шампиони по търпение и по цепене. Този протест не бил наш, онзи не бил за нас.Болката все е чужда. Гледаме си по телевизорите как тук и там различни групички от хора се мъчат да надигнат глас, но все си намираме причина да не се присъединим. Обаче има един град, който се открои. В относително малкия Благоевград излязоха на протест  1500  човека. Това си е цяло чудо. Кое сплоти благоевградчани?  Дивите сметки за ток. Няма политика, няма екология. Има нож опрял до кокала. При изразходвани 60 лв. за електроенергия в сметките на хората се мъдрят още по 100-200 лв. отгоре за разни добавки: За пембяна енергия, за шампанското на шефовете на ЧЕЗ, за пренос, за превоз, за проститутките на директорите, за рушветите на държавните чиновници. Оказа се, че бандитската практика не е патент само на ЧЕЗ. Проплакаха и други градове налазени от башибозуците EVN и EON. В сметките обаче никъде не пише, че печалбите на дружествата се крият. Един от любимите трикове е договори за “външни” услуги. Така се топи сумата, която се показва за облагане с данък. Но кой ли го е грижа за такива подробности? На фона на досегашните протести в чаша вода, за неделя – 10.02.2013г. е депозирано обещание да стане интересно. Подготвят се протести срещу дивашките сметки за ток в поне 20 града на страната. Ах, как ми се искаше да напиша в цялата страна. Но нищо, нека видим дали токът ще ни обедини. Ще ни удари ли токът? Моментът е изключително удобен, поводът за протеста позволява да се престрашат дори и робите. Няма страшно, няма да се протестира против никоя партия, против нито един роден чорбаджия. Спокойно, никой няма да ни вземе филийката хляб и кофичката кисело мляко. Само ще подгоним чуждите пиявици. Имаме възможност да откажем да плащаме екстрите им. Имаме възможност да се преброим, да се видим колко сме обединени. Или поне да се опитаме да си припомним смисъла на тази дума. Обединени. Единни. Да дръпнем шалтера в неделя!