–

Весело си живеем. И най-вече спокойно и сигурно. „Нищо не протича. Нищо не мирише”. Като в реклама на дамски превръзки сме – „Нищо не ни пречи да сме близко дори в такива дни”.

Спете спокойно деца, другарят Станишев командва и съда в Страсбург. За простосмъртните български граждани делата се точат минимум 5-8-10 години. Обаче за безсмъртните другари нещата стоят по-другояче. Само преди три години, през март 2010 г. беше арестуван шефа на БСП – Варна другарят  Борислав Гуцанов. Кога успя да се пожали в Европата, кога и къде Страсбургските съдии избутаха жалбите на хилядите, чакащи правосъдие български граждани преди него, никой не разбра, но вече има присъда в полза на Гуцанов срещу България. Не ви се вярва ли? Лично шефът на ПЕС, на БСП и явно и на съда в Страсбург го обяви по телепрограмите.

България, т.е. данъкоплатците сме осъдени да платим  44 000 евро на шефа на БСП – Варна. Тук Сергей  много правилно предложи на владетеля на шестте апартамента Цветан Цветанов да продаде един и сам да плати глобата. Цецо все пак е поръчителят на акцията „Медузите”, при която полицаи с автомати в ръце не само унижават Гуцанов, но и плашат до смърт жена му и децата му. Ако питате какво се случва след ареста със самото дело? Такова няма. Удобната прокуратура замита всичко, поради липса на доказателства… То пък оставаше и да има…

Весело си живеем. Според видни ГЕРБаджии, за осъдителната присъда срещу България била виновна прокуратурата. Заместник главният инквизитор Сарафов контрира – било виновно МВР-то на Цветанов. Само за протокола следва да се отбележи, че арестът няма как да се случи без съвместното участие на полицаи, наблюдаващ прокурор и санкцията на съдия – кривосъдник. Сладкото е, че закачките, рекета и удоволствията на държавните органи и техните членове се плащат от нас – данъкоплатците. И заплатите, и бонусите им плащаме. За тях – кефа, за нас – сметката. Весело си живеем. Все в този шеговит дух Борката Сарафов ни „подхвърли” няколко голи кукички. По казуса с Мишо Бирата се водело дело и със сигурност то щяло да приключи. Бре! Да не би и делото да получи масивен инфаркт? За Богомил Манчев бил много щастлив. Нищо, че съдът намали наполовина гаранцията. Важното било, че кривосъдниците се съгласили с инквизицията, че е налице престъпление. „Кой би могъл да обясни на обществото, че като няма строеж, има строителен надзор” – разсъждава зам.главният прокурор. Загрижен е, не ще и дума.

Напълно безгрижно обаче, и прокурорите, и съдиите твърдят, че е възможно да обвиниш и осъдиш управител на фирма, за присвояване и безстопанственост, без да се прави ревизия на същата тази фирма, защото нямало нужда да се прави такава. То и това е необяснимо за обществото, ама на кой му дреме, пък и какво беше това нещо общество?

Кипежът на веселието достигна връхната си точка, когато  Сарафов кой знае защо сам си призна, че с адвоката на Цветан Цветанов и Богомил Манчев били приятели и състуденти. За всеки случай даже повтори тази информация, да не би да сме я пропуснали. Ей, олекна ми! Много се зарадвах на тяхното приятелство. Нека си дружат хората. Тук навързах и новината, че прокуратурата никой не можел да я натиска. Вярвам го. А и не виждам причина да натискаш там, където цъфти и връзва дружбата.

Весело си живеем. „Нищо не ни пречи да сме близко, дори в такива дни. Нищо не протича! Нищо не мирише!”

Ивайло Зартов, 16 октомври 2013 г.