–

Мъкнат в дупките си парченца вкусотии, 23 години огризват България.

Съществуването на всяка една държава не е нищо друго, освен вечна битка със съседни и далечни други държави. Средствата за задоволяване на апетитите са едни и същи от хиляди години. Нищо не се е променило. Преки военни действия, икономически санкции, сключване на явни и тайни договори с трети държави срещу моментния общ противник, подкупване на влиятелни фигури от различен ранг, дипломация, религия, специални средства и др. Периодически от картата изчезва името на някоя държава и се появява ново име. Оцеляват само тези държави, които имат щастието да са управлявани от хора притежаващи способността да разбират голямата картина. Мъдри управници черпещи знания и опит от миналото, прецизно действащи в настоящето заздравявайки основите и полагайки мостове към бъдещето. Ръководители, за които представата за лично щастие изцяло се припокрива с просперитета на България и щастието на всички български граждани. Няма “АЗ”, няма “семейството ми”, няма “моите пари и имоти”. България е моят дом, всяка тревичка, всеки храст, всяко дърво. Моето семейство са всички българи. Еех, де да ни управляваха такива хора, за 23 години щяхме да стигнем Швейцария, а то какво стана стигнахме Източен Тимор по свобода на словото и Сомалия по брой бедстващи и гладуващи. Вицът вече не е виц, а действителност. “Цели две калории”-реклама на Тик-Так за България. Историята ще запише последните 23 години, като години на слаби и продажни управници. Години на упадък във всякакъв смисъл. Разграби се и се унищожи индустриалната мощ. Българските продажни управници разпродадоха сами на себе си и на чужди държави всичко което можаха. С една единствена цел – бързо лично забогатяване, без да ги е грижа за държавата и още по-малко за българските граждани. Смутни, тъжни години. Подмениха се моралните ценности в обществото. Съвсем скоро се очаква и Снежанка да си сложи дунапрен в устните и силикон в гърдите. Децата си мечтаят като пораснат да станат мутри и проститутки – уважавани хора. Издигна се в култ личното богатство и власт без подбор на средствата. България стана конвертируема. Всеки български чорбаджия продава парчета от Родината ни и всичко до което се докопа. На килограм, на тон в зависимост от възможностите му. На този фон изникнаха лъжепатриоти, които реално по нищо не се отличават от управниците търговци, просто използват “новата” патриотична кауза за да си напълнят и те джобовете. Идват избори, армиите от гризачи стягат редици, точат зъби. Гриз,гриз,гриз,скръц,скръц,тичат нагоре-надолу мишоци-плъхоци мъкнат парченца България в дупките си.