България е в гражданска война. Не е обявена официално, но е реална и се води по всички правила на изкуството. Войната е кървава, безмилостна, жестока. Всеки ден е ден на смърт. Войната се води вече 26 години. От едната страна на фронта са олигарсите и местните феодали, Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Гергов, Батков, Банев… В тяхната армия са наемниците – българските политици, правителствата, държавните чиновници. Имат си и отряди на смъртта, наказателни бригади от корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Тази армия е високо организирана, притежава свръхмодерни технологии за унищожение на противника. Обезпечена е финансово, пропагандната й машина работи на пълни обороти.

От другата страна на фронтовата линия са всички останали български граждани. Тази армия е многомилионна. Но тя е неорганизирана, невъоръжена. Пропагандата на противника я е разделила на групи и групички, които водят битки помежду си. Нещо повече, като облъчени от психотронно оръжие, те дори не осъзнават кой е главният враг. Кой ги избива, кой е виновен за това, че са гладни, че децата им бягат от фронта без да са дезертьори – просто оцеляват. Милионите български граждани се лутат по бойното поле обезкървени и деморализирани. Липсват офицери, които да ги поведат. Тях ги отстрелват снайперисти. Всеки потенциален водач бива унищожаван. Над окопите се стеле гъста дезинформационна мъгла от неизпълнени обещания и ежедневни контролирани скандали за отвличане на вниманието. В същото време, избиването продължава с ефективност, на която би завидял всеки себеуважаващ се шеф на концентрационен лагер. Газовата камера е огромна – цяла България. Вместо газ “зарин” се използва системата на здравеопазването за нанасяне на геометрично растящи загуби в жива сила. Чрез унищожаване на образователната система се отнема всяка възможност да се роди по-добро бъдеще. Организираната безработица е с няколко бойни глави. Омаломощените хора нямат сили да потърсят отговорност и да накажат олигарсите и местните феодали. Не могат да се съпротивляват на наемниците им. Вместо това, те водят ежедневна битка да намерят кора хляб, за да нахранят децата си. Стимулира се идеята, че е по-добре да преминеш фронтовата линия, да станеш наемник – държавен чиновник. Ще можеш да крадеш законно, да получаваш бонуси. Това може да стане и чрез присъединяване към някой от измислените политически отряди – наречени парламентарно представени партии. Командирите им, привидно воюващи помежду си, всъщност разделят, разбиват и отслабват противника.

Засега обикновените български граждани губят битките, понасят огромни загуби на всички фронтове. Войната обаче може да бъде спечелена, но първо трябва да се осъзнае кой е истинският враг, къде е и да се премине към мощна обединена офанзива срещу върховното командване и щаб квартирата на противника. Наемниците сами ще се разбягат и предадат. Двадесет и две годишната гражданска война продължава и само от нас зависи кога ще дойде краят й и какъв ще бъде той. Помощ отвън няма и не следва да очакваме.

Никой няма да ни спаси, никой няма да воюва вместо нас. Това е наша работа, нашият живот. Наш дълг и отговорност.

 

Ивайло Зартов